Присъствие от Любен Бумбалов

Съкровеното в творческия замисъл на автора е точно фиксирано чрез забележителната мисъл на Шчедрин, поставена като мото още в първия раздел на книгата - Художественият образ на региона. Страници от литературния юг": „Родното място е този тайнствен, но жив организъм, чиито очертания ти не можеш отчетливо да опре делиш за себе си, но чието докосване до себе си чувствуваш непрекъснато, тъй като си свързан с този организъм посредством пъпна връв. Този тайнствен организъм е бил свидетел и извор на първите впечатления на твоето битие; той те е надарил със способността да мислиш и чувствуваш, той е създал твоите привички, дал ти е езика, вя рата, литературата, той те е сгрял и приютил, с една дума - направил е от тебе същество, способно да живее." А самото съдържание на книгата, в най-общи линии, е кодирано още в самото заглавие, т. е. - съвременното творческо присъствие на известни български поети и писатели от нашия „литературен юг". Чрез сполучливо откритата метафора за това творческо присъствие вниманието на читателите постепенно поглъща художественото своеобразие на онези автори, които са привлекли научните интереси и на Любен Бумбалов. Той взискателно откроява индивидуалния творчески свят на Дико Фучеджиев, носещ тайнствения, но жив организъм на регионалния колорит (на странджанския край), но и общочовешката измеримост от сложната диалектика на развитието; с изострени сетива изследва психологизма на Любен Петков; търси специфичната неповторимост на лите ратурното поречие" на Тунджанско-Сакарския край; преоткрива индивидуалното в оригиналната художествена проза на белетрист като Димитър Вълев; отсеня преображенията в разказваческия талант на Димитър Яръмов; долавя и откроява философията и социалноестетическата същност на персонажа от художест веното творчество на Атанас Теодоров; вживява се в „строгата разумност, преоткрита в социалната действителност на нашето всекидневие чрез острия поглед и за обикновените неща у автор като Димитър Кралев; отлично разбира неудовлетворението и творческата взискателност у ярък поет като Христо Кацаров, изгарящ от амбицията да бликва в текста му само красивото у човека; 144 забелязва и оценява тънката ирония и асоциа тивната природа в лирическото изображение, лич ната поетова болка и радостта от съчувствието към живите трудови люде у съзерцателен поет като Стойчо Стойчев; изучава конкретно-образната система в структурата на лирическия текст у лирик като Таньо Клисуров; радва се на щастието на Жеко Христов, способен да открива себе си в многообразието на живота; вниква дълбоко в сладостния дъх на битието, на онова „светло минало" и на цялата памет на чувствата, свързани с творчеството на Петър Анастасов; изживява и очертава идейно-естетическите кръ гове в художествения свят на актуалния Коста дин Кюлюмов... Този първи раздел се съпътствува от въвежда щата аналитична студия, с определено теоретичен характер - „Проблемът за националната същност и регионалното своеобразие на литературния и творчески процес". В тази обстойна студия се тре тират: първо - терминологичните аспекти на проблема - народностното; нация, национално художествено самосъзнание и трите основни ядра на неговата структура: гносеологическо, аксиологично и денотативното им съдържание; регион, ре гионална психика, регионален характер, регионално самосъзнание и регионално художествено самосъзнание и второ -някои най-общи методологични ас пекти на проблема.