Идеята за изкуството в естетиката на Леонид Леонов

Леонид Леонов признава (пред В. А. Ковальов), че около 1925 г. философскоестетическите му възгледи са вече оформени. Писателят е само на двадесет и шест години, успешно се е състоял творческият му дебют (1922), романът „Язовци“, получил високата оценка на М. Фрунзе, А. Луначарски, М. Горки, е станал явление в младата съветска литература, възраждайки класическите традиции на социалнофилософската и психологическата проза. В писмо до Р. Ролан Горки с радост споделя, че „младежта пише превъзходно“, „вече са набелязали книгите, които ще вля зат в литературната история като „Язовци" на Леонов, разказите на Булгаков, Зощенко и др." И въпреки този успех съдбата на „революционния спътник" Леонид Леонов е мъчна. Той не влиза в литературни групи и организации, не размахва манифести, не участвува в бойки спорове с модни тогава авангардистки лозунги не защото му липсват темперамент и увереност в естетическите убеждения. През 1925 г. за пръв път се изказва в литературния печат и веднага се забелязва, че патосът на идеите от книгите му се пренася и в неговата публицистика: „Нашите сили са от революцията, както и опитът ни е от революцията. Да се изразходват за препирни и противодействие срещу нападки е престъпление спрямо онези, които в пот от суровия труд с търпеливо внимание чакат писателското слово.