Владимир Соловьов и неговото най-близко обкръжение

Всички смятат Владимир Сергеевич Соловьов преди всичко за виден руски философ идеа лист. И това е съвсем правилно. Обаче и терминът „философия", и терминът „идеализъм“ са се употребявали в историята в безкрайно разнообразни значения и отсенки. Именно затова и квалифи кацията „философ идеалист", макар че е правилна, е прекалено обща и неясна. Вл. Соловьов на истина се е занимавал с абстрактната философия както в началото на своята литературна дейност, т. е. през 70-те години, така и в нейния край, през 90-те години. Заедно с това обаче Вл. Соловьов не само сам е бил поет, но и твърде внимателно се е отнасял към другите поети и писатели; към това е необходимо да се прибави неговото необикновено интензивно отношение и към въпросите от обществено-исторически характер, и към историческо-религиозните въпроси, и дори към чисто политическите - предимно през 80-те години. От това следва, че Владимир Соловьов може да бъде разбран само във връзка с неговото пряко и непряко обкръжение - и от литературен, и от политически, и изобщо от публицистичен характер. 8 Сред цялото това културно обкръжение особена роля принадлежи изобщо на поетите и пи сателите. И цялата тази роля е дотолкова голяма и дотолкова малко изучена, че да се осветли тя в едно кратко проучване, би било безполезна работа. Ето защо от най-близкото литературно обкръжение на Вл. Соловьов ние на първо време избираме само Л. Толстой, Достоевски и В. В. Ро занов. Та нали и отношението на Вл. Соловьов към тези трима писатели в много аспекти все още остава недостатъчно ясно. Причина за тази неяснота са отчасти прекалено голямото доброду шие на Вл. Соловьов, неговата мекота и задушевност, неизменната му дружеска настроеност, което именно го е заставяло често да се изразява по-малко определено и почти никога - враж дебно. Наистина това добродушие понякога е отстъпвало място и на по-решителни оценки на не говите литературни недоброжелатели. Ще вземем под внимание всичко това при обрисуването на отношението на Вл. Соловьов към тримата посочени от нас писатели. NOM ETE Вл. Соловьов и Л. Н. Толстой. Най-напред ще говорим за автора, по отношение на когото добродушното и задушевно настроение на Вл. Соловьов се проявяват в по-малка степен поради прекалено голямото различие на двамата мислители. Всъщност Вл. Соловьов дори и в далечния смисъл на думата едва ли би могъл да намери общ език с Л. Н. Толстой. Наистина работата започва с твърде положителния отзив на Л. Толстой за него. Прочитайки магистърската дисертация на Вл. Соловьов (1874), Л. Толстой казва: „Ето още един човек се прибави към малкото руски хора, които си позволяват да мислят със собствения си ум" (Полн. собр. соч., т. 62, с. 128), state N TH OE Макар че Л. Н. Толстой се е наричал християнин, цялата му идеологическа дейност е била насочена към разрушаване авторитета на Евангелията, към отстраняването на всичко чудотворно и изобщо богословско от тях и дори - към достигащата до пряко ругателство критика на догматичното богословие като цяло. Това ругателство достига при Толстой до такива размери, че мнонегови изрази издателите са били принудени да заменят с многоточия. При такива условия го какво биха могли да водят беседа Вл. Соловьов и Л. Толстой? KEED NEERNST за оп Впрочем трябва да се каже, че дори и тук добродушието на Вл. Соловьов все пак довежда до някакво, макар и външно, познанство между двамата писатели, Но няма нищо удивително във факта, че тази връзка с Л. Толстой в един прекрасен ден изцяло загива, защото в действител ност тя никога не е съществувала.