Трима френски поети

Поетът никога не е това, което е: той е това, което могат - или искат - да го видят четящите; всеки сам за себе си в уединението на духовното общуване и групово, когато се преследват извън литературни цели, или при едно литературно законодателство, което също в последна сметка си остава извън голямата литература. Маларме е класик дори само по формалния белег: всички го знаят, но малцина го четат. Един от великитете френски поети, за съжаление той е най-слабо познат у нас и сравнително зле познат другаде; по-малко превеждан, повече легенда и почти винаги храна за снобите. Ако потърсим причините за това, не ще се затрудним особено: достатъчно е да се спрем на неговата поетика. Триединството: мисъл пластика- музика (комбинацията може да бъде в различна последователност, без това да измени същността на нещата или да обедини представите ни за тоя творец) изправя чи тателя пред отломки, които със своето хладно излъчване в повечето случаи му говорят, че той е в състояние да се докосне само до видимата страна или най-много да усети неземния произход на поезията. „Поет за поетите" - в това има много истина, но истина е и фактът, че малцина поети го след ват. Той обрича на двадесетгодишно мълчание Валери и доказва, че може да има епигони, но не и последователи. За школа е необходима доктрина, а Маларме винаги е воювал с доктринерството в литературата. Той се бои не само от формулировки, той съзнава, че е обречен на фрагментарност, защото намира за невъзможно написването на Книгата като плод на високите изисквания на голямата поезия. Тук можем да открием корените на Далчевата мисъл - който търси съвър шенство, осъден е да създава само фрагменти"...Съвършенството на Маларме е не само стремеж, то е единствено възможният изход от ситуацията, в която се намира той. На прага на един нов свят не е било възможно той да не съзнава, че изкуството е призвано все повече и повече да върви към себе си, към вътрешното си величие. Защото упадъкът на самото общество диктува и развоя на изкуствата. Тази диалектична връзка може да ни обясни така наречените „бягство от живота“, „декаданс", „Херметизъм" и пр., и пр. - все определения, до които прибягваме, когато сме недоволни от то ва, че изкуството не служи на днешните ни - и следователно преходни! - цели. Или с думите на самия Маларме: „Позицията на поета във времена като днешните, когато той се бунтува срещу обществото, е да отклони всички порочни средства, които му се предоставят. Всичко, което може да бъде предложено, стои по-ниско от светогледа му и от мълчаливия му труд".. Маларме е зна ел истинската цена на подобни действия. Той цели нещо много по-трайно - да съхрани свещено действието, наречено поезия. Той се бои от крайния продукт, защото всяко завършено нещо го вори за предлагане и следователно за масова консумация.