Мащаби на поетическата личност

Всяко духовно съприкосновение с мигновената и трайната красота на истинската поезия, с експлозивната сила на лирическото слово е незабравимо преживяване, което оставя за дълго следи в нашата памет, извисява душевността ни, прави ни по-добри и сърдечни, дарява ни ново емоционално познание за света, в който живеем. Неизчерпаеми са възможностите на лириката, в която всеки ред приканва към общуване, което всъщност не е прекъсвало никога за хора с чувствителни души и несекващи духовни пориви. Словото е трепетно отношение към живота, то е позиция, откровение, граждански призив за достойно самоосъществяване в името на обще ството, повик за повече идеализъм. Така стихът е интимен резонатор на най-съкро вените вълнения на човешката личност през времето, художествен отклик на найсъществените страни от живота. Когато искаме да си обясним творческото дело на наш съвременник, ние сме любопитни не само към естетическата му палитра, но и към съкровените импулси, които движат неговото собствено развитие. Георги Джагаров е от тези съвременни поети, които с основание вълнуват нашите чувства и въображение. Неговата творческа личност се откроява в съвременната ни лирика с неповторимата си индиви дуалност и художническа визия. Неизменно ни грабват органичността на поети ческия му свят, характерната поривност, единството на естетическия и обществен идеал. В много отношения творчеството на този наш художник, гражданската му позиция като творец могат да бъдат и са пример за подражание. Неслучайно някои от съвременните ни лирици схващат и изповядват тази връзка с идейно-художестве ния свят на поета. Ала крупните черти на творческата му индивидуалност виждаме отразени преди всичко в пълнокръвната същност на поезията-изповед, съзираме ги в изпълнената с борбена страст драматургия, чрез която творецът се бори пак за тържеството на своя идеал, за съхраняване на неговата чистота и дълговечност. Белега на тази оригинална съвременна чувствителност виждаме и в сътворената с всеотдайност и горещина на чувството есеистика и публицистика, с нейния граждански и народностен ангажимент. Години ни делят от излизането на „Моите песни“, „Лирика", „В минути на мълчание", като не включваме избраните му, антологични стихосбирки, които поетът съставя с много взискателност, но времето не е в състояние да хвърли своята патина върху творбите. И ние виждаме как, проверена през годините, тази поезия не заглъхва в своя интимен порив, а зазвучава с нова сила - едно от сетните доказателства, че имаме среща с истинска, пълноценна в своята естетическа завършеност, ярка съвременна лирика.