Иван Радославов – литературно- критически и литературно-исторически възгледи

Литературно-критическото творчество на Иван Радославов е неразделно впле тено в историята на българския символизъм, то е част от тази история. В него е заключена цялата противоречива съдба на символистичното движение. „Голяма част - споделя Радославов - от моята литературна дейност е минала в защита на неговите разбирания и начала. Това може би подхранва легендата за моята литературна изключителност, за някакъв догматизъм и фанатизъм. "1 „Легендата“ се създава в кръга на „хиперионовото братство“. За Теодор Траянов той е „неистовият Иван“, „великолепният“ и „незаменими приятел, „единственият критик", който е разбрал поета. Моис Бенароя категорично твърди, че Иван Радо славов „няма много подобни на себе си". Негов единствен предходник бил д-р К. Кръ стев, а всичко останало „не е никаква литературна критика", а само критична ли тература". И пак според него, Радославов „смело и умно е забил ос, около която може да се завъртва колелото на литературната критика в България". Защото той бил не само „добър войник“, но и „началник" в критиката. HD ВИТИЯ - Нека не присвиваме иронично очи, четейки тези апологетични мнения. Без тяхното познаване и разбиране, без проникване в особения апологетичен език на изразяване и поведение в литературния кръг „Хиперион“ е почти невъзможно да оце ним правилно и „месианистичните“, както ги нарича Бенароя, критически текстове на Радославов. Като рисува духовния портрет на своя приятел и литературен съратник Моис Бенароя вярно се насочва към интелектуалната драма на Радосла вов: „В неговата душа - пише Бенароя - душата на българин, син на млад неза- крепнал и останал назад народ - се посрещат два мира: Русия и Запад. " Тази „среща" за Иван Радославов е наистина от съдбовно значение. ото След завръщането си от продължилото няколко години (от 1902 до 1907 г.) духовно скиталчество в Западна Европа и в навечерието на Първата световна война, Иван. Радославов е повече от убеден привърженик на немската култура, тъй като „руска култура няма "3. И с характерната изобщо за модернистичния тип критически изказ категоричност той отнася Пушкин и Лермонтов към Байроновото влияние, Тургенев му „напомня" Флобер, Чехов прилича на Мопасан, Белински е само популяризатор" на Хегел, Писарев е ученик на Огюст Конт, а Чернишевски и Добролюбов - ратници на идеите на Сен Симон и Шарл Фурие“.