Мнимите бродове на Блез Сандрар

Наричат Блез Сандрар най-автобиографичния писател на ХХ век, а американската му преводачка и основателка на Международната асоциация „Блез Сандрар" - Моник Чевдър - определя творчеството му по-скоро като „парабиография", отколкото като автобиография. Години наред изследователите му търпеливо и съвместно проверяваха истинността на това, което Сандрар е писал за себе си. Днес, след като дъщеря му е публикувала неговите бележки, писма, проекти и всевъзможни документи, когато вече знаем какво точно е вярно и какво не в автобиографичните творби на Блез Сандрар, трябва да се запитаме: промени ли се писателят в очите на публиката, помогнаха ли съвестните и подробни изследвания върху живота му, за да бъде по-добре разбран швейцарецът Фредерик Заузер, приел през 1912 г. псевдонима Блез Сандрар, а през 1916 г. - френско поданство, който, ако беше жив, щеше да бъде най-младият столетник на планетата? Мисля, че не. И после не е ли това, което някои прибързано наричат митомания, плод на съзнателен творчески акт? Сент Бьов пише: „При древните автори ни липсват достатъчно средства за наблюдение. В повечето от случаите да се стигне от творбата до човека е невъзможно при истински древните писатели, чиито статуи сме съхранили само наполовина. Ето защо не ни остава нищо друго, освен да коментираме творбата, да и се възхищаваме и посредством нея замечтано да търсим автора и поета. По този начин можем да сътворим отново образите на поети и философи, да издигнем бюстове на Платон, Сократ или Вергилий с чувство за възвишен идеал; това е всичко, което ни позволяват непълните познания, оскъдните източници и липсата на средства за информация за възвръщане към миналото. Една голяма река, в повечето случаи без брод, ни дели от великите личности на древността. Можем само да им изпратим поздрав от нашия бряг. " Методът на Сент Бьов е известен. Неговата биографична критика става основа на цялата европейска литературна наука на ХІХ век. Въвеждането от него на методите на естествената история - наблюдението и внимателното описване на фактите, характерни за работите на Антоан Жюсийо (1748-1836) и Жорж Кювие (1769 - 1832) в областта на ботаниката, зоологията и палеонтологията, — превръща лите ратурната критика в своеобразен хербарий, където творците се класират в духовни се мейства, а всеки поотделно е внимателно изучен и описан. Произход, семейна среда, образование, отношение към религията, любов, брак, пороци, добродетели и т. н. ето върху какво трябва според сентбьовизма да се градят познаването и оценяването на даден писател и на неговите творби. Деветнадесетият век вярва в науката, в прогреса здравия разум, чрез които буржоата е изградил своя свят; именно този здрав разум му е позволил да натрупа своите пари, чрез него той е отстранил от властта разточителната и бездейна аристокрация, с негова помощ вкарва парите си в оборота, чрез който те се множат.