Смъртен сън на Чавдар Мутафов или приключението на „излизащия” смисъл

Статията на Любомир Милчев е своеобразно семиотично изследване. Преди всичко тя представлява интерес с някои нови насоки, които искат да развият у нас по-младите литературоведи. Те несъмнено са подготвени за този род работа и се стремят да кажат своя дума. Не е без значение, че някои от тях се насоч ват към автори, които изобщо са отпаднали от полезрението на нашата литературна мисъл и критика, Струва ми се, че за резултатите е още рано да се говори, трябва да се създадат условия тези търсения да се реализират и да видим какво ново и наистина плодотворно могат да ни дадат. Няма да е никак трудно отсега да се изтъкнат слабостите на този подход към литературата. Някога един поет казваше, че има критици, които не могат да различат захарта от нишадъра, защото са еднакво бели. Има опасност от полезрението да изпаднат качествените измерения на литературната творба. Но засега на добър път