Писма на Веса Генева до Димитър Димов в Испания

Писмата, които Веса Харизанова-Генева е изпращала на сина си - писателя Димитър Димов, в Испания, музеят „Димитър Димов" получи от Мадрид през 1975 г. след продължително издирване. Те се оказаха съхранени от Милен Берберов, комуто е било поверено имуществото на българската легация в Испания след скъсването на дипломатическите отношения между двете страни през септември 1945 г. От началото на 1943 г. до началото на 1944 г. Димитър Димов, асис тент във Ветеринарномедицинския ф-тет на Софийския университет, е на специализация в знаме нития мадритски институт „Рамон-и-Кахал". Малко преди да тръгне обратно за България, Димов оставя временно в легацията една доста голяма каса с книги, тъй като поради трудния и рискован път през Европа в края на Втората световна война се оказало невъзможно да я вземе със се бе си. Сред книгите очевидно е била скътана и кореспонденцията му. От датировката и съдържанието на писмата се вижда, че това е цялата или почти цялата кореспонденция на Веса Генева. Разполагаме с 23 нейни писма и едно на дъщеря и Людмила (при ложено е към писмото на майката от 11. ІІ. 1943 г.). Първото е от 26. І. 1943 г. — деня, в който Димитър Димов пристига в Мадрид и изпраща радиограма. Последното е датирано 21. ХІІ. 1943 г. Допустимо е повече да не му е писала, тъй като е предстояло отпътуването му. Осигурила му вече парите за обратния път, а може би е получила и категоричното му съобщение, че няма да продължи специализацията си (както му предлагали институтът „Кахал" и Софийският университет), а е решил да се върне. Не е изключено обаче след тази дата да са последвали още едно-две писма, които Димов е задържал у себе си или не е успял да получи. Едно от запазените 23 писма (с дата 30. IV.) не публикуваме поради строго интимния му характер и позоваванията на живи хора. От писмото с дата 5. III. е останал само първият лист. Всички писма са написани с мастило на обикновена хартия и носят знака на испанската цен зура. Почеркът е средно тежък за разчитане. Повечето затруднения произтичат от небрежността, ускореното темпо и нервното състояние при писането. Предполага се и добро познаване на стария правопис и механизмите на някогашното ръкописно писмо. Облекчават работата също знанията на конкретни подробности от биографията на писателя. Първото впечатление от писмата на В. Генева е пълно пренебрежение към формата, липса на всякакво внимание към естетическото им оформление. Това обстоятелство изненадва, тъй като тя е известна със своя изискан вкус към външност и маниери. Тук обаче неин основен повелител са тревожното напрежение и постоянното бързане. Поле адресантката почти не оставя, новият ред невинаги може да се определи със сигурност, не се спазват никакви принципи за въвеждането му. Много често последният елемент на крайната буква или точката са удължени и се възприемат като тире. Срещаме недоизписани думи и зачертавания. Числата обикновено се отбелязват с цифри. Дублетните форми при съкращенията се смесват непрекъснато. Чуждите думи са предадени на латиница според моментното хрумване. Почти всяко останало свободно място на хартията е използувано допълнително