Атанас Далчев от Свилен Каролев

Едва ли има сериозен български критик, който в една или друга степен да не се е докос вал до творчеството на Атанас Далчев заради твърде широкия спектър на изявите му - в поезията, като преводач и създател на есте тика, хвърлила здрав мост между епохата на Яворов и Вапцаров, като вдъхновител на поколения поети, за които си остава творчес ки и граждански кумир. За Далчев в продъл жение на повече от половин век са излезли много и противоречиви отзиви, статии, изследвания върху различни страни от духовната му биография (първият литературен портрет на поета е дело на К. Гълъбов във в. „Изток" още през 1926 г.), но интересът към мо нографичния труд на Свилен Каролев „Атанас Далчев“, излязъл наскоро в Университетското издателство, се дължи на факта, че след литературно-критическия очерк на Ат. Лазов ски отпреди две десетилетия той е единстве ното и най-цялостно изследване за бележития творец. За разлика от досегашните ценители Св. Каролев си е поставил много отговорната и трудна задача да анализира литературното наследство на Далчев в три посоки - на фона на общественото и духовно развитие в Бъл гария в годините от творческия му прощъпалник до неговата зрелост, в контекста на бъл гарската литература, на идейните, художествени и естетически гледища на нейните пред ставители, в единство между литературнопоетическите и гражданско-критически възгледи у самия Далчев, като бъдат отчетени специфичните нюанси в това отношение. Такъв подход дава възможност на автора да проследи убедително в най-голямата част от своето изложение етапите на „сливане с хората и нещата у Далчев, трудния път към хармонията между чувство, мисъл и поведение, за да повдигне булото около тайната на зримото пряко и косвено присъствие на големия творец в на шата литература и популярността му далече извън нейните предели. Ценността на монографията на Св. Каролев се определя и от още един важен момент, който в науката се възприема като задължителен. Става дума не само за познаване на историческата фактология на литературния процес, а и на всичко, излязло изпод перото на изследователите на Далчевото творчество. Извън традиционния акт на уважение към предшествениците и днешните колеги на автора и възможността 160 да вземе отношение към техни възгледи то зи открит подход към избраната тема ни раз решава да преценяваме аргументацията на литературоведа, улеснени още повече от конкретните анализи на Далчевите стихотворе ния и статии, които съдържат отправните точ ки към неговия художествено-естетически натюрел. Независимо че предложената структу ра и композиция на труда са издържани с оглед на литературно-критическата задача на автора, мисля, че той щеше да спечели от едно продължение за влиянието на Далчевата пое тика и естетика върху съвременните поети, като по този начин още по-релефно се открои сърцевината на „феномена" Далчев, неговата универсалност, която не потъмнява с времето, а си остава все така актуална и като творчески, и като граждански пример и завет.