Литературни списания от Румъния и Мексико

Списанието „ХХ век" (орган на Съюза на писателите в СРР) се отличава от останалите румънски периодични издания, част от които вече представихме в Литературна мисъл“. Всеки брой е добре съставена и оформена книга от своеобраз на библиотека. На титулната страница е записана главната цел: диалог на румънската духовност със съвременната световна литература и изкуство. Затова няма да прозвучи пресилено твърдението, че „ХХ век“ е уникално явление не само в румънската, но и в европейската периодика. Но нека да направим кратък обзор на досегаш ния тридесетгодишен път на изданието. През началните години (1960-1964) „ХХ век“ е месечно списание с културно-информационен характер, което прави, макар и несистемни, опити да анали зира съвременните литературни явления. Още тогава, от 1963 година, се откроява една от главните му теми: изящната словесност на нашето столетие и нейните класически образци, които по една или друга причина, са били бели петна" за румън ската култура. Интересно е да се отбележи, че още през този период „ХХ век“ се обръща за първи път и към латиноамериканската проза, която тотава е все още извън вниманието на европейския читател. През 1962 г. списанието организира своя та първа „кръгла маса" по актуални проблеми на съвременната световна литература, вв която вземат участие водещите критици от онова време (Тудор Виану, Александру Дима, Жирмунски, Самарин и др.). Прелиствайки старите годишнини, наред с множеството променящи се рубрики можем да срещнем и внушителен брой произведения, повечето от които се превеждат и публикуват за първи път тук, доста преди да излязат в отделни издания. Тук става дума предимно за значими автори с техните програмни опуси: Кафка, Бекет, Джойс, Фокнър, Камю, Сартр, Малро, Музил, Йонеско, Дюренмат, Фриш, Грас, Бьол, Юрсенар, Борхес, Маркес, Кортасар, Булгаков, Пастернак... Но трябва да подчертаем, не за разлика от нашето Панорама", списание „ХХ век" не дублира плановете на издателствата за чужда литература. То предпочита текстове с по-експериментален характер. Дава се преднина на отделни литературнохудожествени теми и мотиви, на асоциации или типологии в по-проблемен план; предлагат се различни варианти на коментариите, които нерядко провокират читателите. Постепенно списанието о обзорно се превърна в тематично, което е найголямото му достойнство, и го отличава от нашето 172 „Панорама" или от „Иностранная литература" (Москва). В ХХ век" редовно се представят и цели културни региони от Европа и света - напр. Африка, Финландия, Испания, Гърция, Италия, Португалия, СССР и т. н. Но тук отсъства безличната информация или случайният набор от текстове. От години всеки брой е подчинен на определена концепция, която се следва почти в целия му обем. При внимателен преглед на последните десет годишнини можем да установим, че все пак в центъра на вниманието на неговите издатели (Дан Хаулика и Шефан-Аугустин Лойнаш) е позната и ессистиката. Тук за първи път бяха поместени обширни откъси от „Одисей" на Джеймс Джойс, романи и разкази от Уилям Фокнър, Франц Кафка, Дино Будзати, Албер Камю, които се посрещнаха като събития в румънската култура. Придружа вашите ги коментарии на критици, преводачи и есеисти от Букурещ, Яш и Клуж и други центрове на страната - осъществени на твърде високо рав нище доказват, че в нашата северна със дка отдавна са преодолени провинциалните комплекси". „ХХ век“ е елитно списание, което се радва на значителен брой читатели. От 1968 г. то удвои тиража си и започна да пуска двойни и тройни по обем броеве, които намериха твърде широк отзвук. Обикновено това са тематични емисии", които респектират с широтата на темите и проблемите. Ето и някои от заглавията: „Фантастика“, „Танцът и поезията“, „Гьоте и Моцарт“, „Автомоби лът“, „Експресионизъм“, „Средиземноморието", „Хомо Фабер“, „Екзотиката“, „Човешкото тяло", „Митологията“, „Великият Октомври“, „Книгата“, Западногерманското кино“, „Хомо Географикус“..