Царици на нощта. Последното поетично послание на П. К. Яворов

1907 г. - стихосбирката „Безсъници“ е излязла и в нея читателят открива един нов, непознат Яворов, със стихове - среднощни видения и неспокойни монолози. За новите стихотворения, написани след това, поетът намира заглавие отново като свърз ващо звено, което освен че изразява нова позиция, но е и отговор-финал на монолога от „Безсъници". Така се появяват „Прозрения", но не като самостоятелна стихосбирка, а като трети дял на представителната му книга „Подир сенките на облаците“ (1910 г). Заглавието „Прозрения" ни подготвя към човешка откровеност и прозрения след душевни сривове, които още не са изличили своите следи и често ни отвеждат към циклите „Предчувствия“ и „В тъмнината" (1906 г.) от „Безсъници“. Но обхватността на чувствата е по-богата и трагедията на човека е съдба на човечеството - преживя ното от „Нощ и цитираните цикли се е превърнало в убеждение, че е орис „навсег да", защото „на битието вихъра не спира". И докато в „Безсъници" поетът акцентира върху „Аз-а", който е свързващо звено, формообразуващ фактор, носител на ценност на система, тук той често преминава в „Ние" - колективен модел на поведение. Защото индивидът е издигнал своята съдба до общочовешка и оставя своя опит за човечеството като негова единица: