Литературни списания от СССР ГДР и Дания

Броят се открива със статията на Сергей Чупринин „Неотминало време" с подзаглавие „Към характеристиката на „размразяването" в историята на съветския литературен процес". В наново разгърналите се спорове, как да се изучават, преподават и оценяват историята на литературата и литературният процес на съветската епоха, на първо място, изпъква въпросът за отношението (подч. авт. - С. Ч.) към т. нар. период на размразяване, към писатели и книги, определили до голяма или по-малко решаваща степен идеологическия импулс на ХХ партиен конгрес и идеологическата практика на „славното десетилетие" (1953-1965), като авторът веднага добавя, че още не става дума за научно изследване, а само за отношение, оценка, включително и емо ционална. С. Чупринин изяснява преди всичко какво озна чава периодът на „размразяването“, наречен така по едноименната повест на И. Еренбург. След нейното появяване така започват да наричат онзи период в живота на страната и литературата, чието начало е белязано със смъртта на тиранина, с масово освобождаване на невинни хора от заточение, с предпазливата, но струвашата ни се то гава шокова критика на култа към личността, а краят и е отразен в постановлението на октомврий ския пленум на ЦК на КПСС (1964), в присъдата по делото на писателите А. Синявски и Ю. Даниел, в решението за навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Време на големи надежди ли е, размразяването", или на измамни мечти? Дали е верен белег на неотвратимо настъпващата пролет, предизвестие на това, че колкото и да беснеят нощните бури, „зимата напразно се сърди, времето и е отминало..."? Явно тези и други въпроси - пише С. Чупринин - нямат еднозначен отговор - твърде многофактурна, многофакторна, както днес се изразяват, е идеологическата, етичната, естетическата, битовата и всяка друга амалгама на „размразяването". И още един принципен въпрос: какъв е обемът на понятието литература на размразяването"? Всичко ли, което е писано или пък само публикувано през 1953-1965 г., може да се характеризира със знака на „размразяването"? Ако явлението „размразяване" - продължава авторът - се оценява не като хронологическо, а като съдържателно и вътрешно цялостно литературно, общокултурно явление, то на редица произве 156 ведения не може да им се намери място в тази поредица. Когато говорим за „литература на размразя ването", как да се отнесем към книгите, които, макар че са написани през този период, но не са били публикувани и практически не са участвували в кръговрата на идеите, в това, което е прието да се нарича литературен процес, И още едно обстоятелство отбелязва С. Чупринин - и изследователят, и критикът, и читате лят се натъкват на следното:черти от идеологията, психологията, естетиката на „размразяването" се открояват особено релефно в произведения, съз дадени извън рамките на славното десетилетие. Какво повече представлява размразяването" - исторически кратък и исторически затворен етап в развитието на обществено-литературния процес или сбор от определени умонастроения, интелектуални и морални ориентири, политически и есте тически принципи? След литературата на размразяването" много неща станаха нравствено невъзможни за уважа ващия себе си писател - например романтиза цията на насилието и ненавистта, опитът да се конструира идеален" герой или желанието „високохудожествено" да се илюстрира тезата, според която животът на съветското общество познава само конфликта между „хубавото“ и „отличното“. След литературата на размразяването" много неща стават нравствено възможни, дори нравстве но задължителни и никакви по-късни застудявания вече не успяват да отвлекат както истинските писатели, така и истинските читатели нито от вни манието към т. нар. малък, обикновен човек от кръга на неговите грижи и радости, нито от критическото възприемане на действителността, нито от възгледа им за литературата като явление, което противостои на властта, на социалната рутина и всякакъв род идеологическо фантазьор ство.