Summary
На 20 февруари 1839 година Захари Зограф предава на Неофит Рилски молбата жителите от град Карлово: „Ако е кабил да преведе Робинсона на нашия матерний язик, та да го нащампат они сос свое иждивение... защото, който го е чул негокаш на гречески, той 1יси воздохнал и рекал, ах, не е ли кабил тая книга да ся преведе и на наш язик. А Неофит B знаел, че Райно Попович вече е превел „Робинсона". Нещо повече, началото на същия месец авторът на „Българска граматика" успял да редактира първата му част. Но кой „Робинзон" има предвид Захари Зограф? Дали романа на Даниел Дефо, или някоя от многобройните му преработки? През 1719 г. излиза романът на Даниел Дефо за „Живота и необикновените, изу мителни приключения на Робинзон Крузо, моряк, родом от Йорк... По-точно пърпървият том, защото се появяват още два, които скоро престават да интересуват читателя. Световна слава носи на автора първата част. На български тя излезе през 1989 г. по случай 270-годишнината от първото издание. От 1849 до 1989 г. са публикувани само преработки. Затова е по-правомерно, струва ми се, да говорим по отношение на тези 140 години за българска рецепция на робинзоновската тема, а не на романа на Дефо. Поставеното през Възраждането начало на тази рецепция е тясно свързано с големите промени в материалното и духовното битие на българина, с формирането на книжовния език, появата на различни преводачески позиции, с увеличаването и постепенното диференциране на читателската публика. Тя заслужава по-внимателно проучване. Още повече, че определя до голяма степен и по-нататъшната съдба на робинзоновската тема у нас. Четирима възрожденци: Райно Попович, Иван Богоров, Йоаким Груев и П. Р. Сла вейков са превели четири преработки на романа на Дефо. Факт, рядък през Възраждането, свидетелство за желанието „Робинзон" да стигне до различни кръгове и възможно повече читатели, за увереността, че книгата е очаквана и полезна. В отликите на преведените преработки ще се ориентираме по-лесно на фона на кратка характеристика на първообраза.