възрожденска

П. Р. Славейков е останал в историята на новата ни литература като забележителен поет, публицист и обществен деец. Но ред негови произведения имат отношение и към оформящата се белетристика. Той е един от активните преводачи на разкази, повести, романи. В литературнокритическата си статия Що е роман" той обосновава нуждата от този жанр у нас и дори определя насоката, по която би желал да се развива той, но сам не създава нито едно голямо епическо произведение. „Не се развива като белетрист. Неговите пости жения са в друга насока - в областта на мемоарната проза. 1 М. Арнаудов обя снява това със слабо епическо въображение... в същност тук се касае за един органически недостатък на таланта му, за бедна инвенция при по-сложни рактеристики и интриги"2. Или, формулирано по друг начин, Славейков е лирик по натура. Б. Пенев смята, че това личи в поемите му, които въпреки меренията на автора „съдържат повече лирически елементи, отколкото епически"3. такъв случай трябва да се приеме, че преводите не изискват епически лант, а ранното „Житие светаго Тодора Тирона" е възможно само благодаре сюжет B ние на предварително съществуващия сюжет, въпреки че и в светската белетристика. ханатаможе да се заеме Възможен е и друг подход, който да потърси обяснението в условията. Б. Пенев вижда в усилените темпове за работата и в обществените ангажи менти неподходящи условия за творческо разгръщане. Но има и нещо друго: всички възрожденски белетристи са чужди възпитаници и правят първите си опи ти в чужда среда, дори Каравелов, В. Попович, Жинзифов ги посвещават на руския читател. Изключения има и тук - Ил. Блъсков, който обаче прави първия си опит под силното въздействие и опеката на Войников, получил образованието си в Бебек, където, макар и опосредствувано, се е докоснал до европейската култура и естетическо съзнание. Ето как сам Блъсков представя творческия си процес при първата си повест: „Залових се за работа: аз писвах, Войников поправя.

Въпросът за оригиналността и за чуждото влияние в басненото творчество свързан с някои нерешени проблеми на неговата специфика и на неговото развитие. Ранната жанрова определеност на баснята е причина тя да бъде възприе та едва ли не като „законсервирано" литературно явление. А. С. Виготски пръв се опита да разчупи общоприетите гледища и заговори за успоредното съще ствуване на прозаичната и поетичната басня, които според него са два различни по произход и по художествените си функции литературни жанра. С усет за ис торико-литературните процеси М. Л. Гаспаров констатира развитие на баснята и посочи нейния долитературен и литературен вариант. Но тези разбирания стоят все още настрана от утвърдените литературно-теоретически позиции. B Като приемаме становището за еволюцията на жанра, без да навлизаме неговата същност, считаме, че понятието „литературна басня" най-добре отразява онзи скок, при който от лоното на житейското си, фолклорно и полуфолклорно съществуване баснята прекрачва прага на литературното творчество, за да се подчини на неговите естетически и художествени задачи и за да приеме строга лично-творческа характеристика. Във връзка с това названието „бъл гарска възрожденска литературна басня" служи за означаване не само на конкретните литературно-исторически особености на баснята, но и на нейната национална самобитност - въпрос, който предизвиква най-много спорове. И Българската литературна басня се ражда 17 столетия по-късно от европей ската - през 40-те 50-те години на XIX в. Това е времето, когато руската европейските литератури имат своите най-значителни образци, оказали изключително влияние върху творчеството на нашите възрожденци. Силата на това влияние, както и разработката на отдавна познати баснени сюжети са причина да се отрича съществуването на оригинална българска басня. За единствен неин представител в предосвобожденската ни литература се сочи П. Р. Славейков, но и върху неговото творчество е сложен знакът на подражанието или в най- добрия случай - на преводачеството. А в нашата възрожденска книжнина са записани имената на близо 40 издатели на басни, 20-тина от които са имали смелостта да покажат своите собствени търсения в причудливия „Езопов" свят!

За национална култура, която цени своите корени, необходимостта от издаването на ли тературното и наследство произтича естестве но от самата й същност, защото без връзката с традицията тя не би могла да се изгражда успешно. Ето защо искам да приветствувам инициативата на издателство „Наука и изкуство" да издаде в няколко тома най-доброто от българската литературна критика от зараждането и до 9. ІХ. 1944 г., представено от проф. Георги Марков. В ръцете на читателите е вече първият том, който обхваща литературнокритическото наследство от периода на Възраждането. Наред с извънредно полезната поредица „Българска възрожденска книжнина" на издателство „Български писател", с ценната антология на П. Динеков Възрожденски страници", с „Българската драматургия до Освобождението" на П. Пенев томът „Българска възрожденска критика" се нарежда сред най-сериозните усилия по-ново време за по-цялостно текстово представяне на възрожденската ни литература. B Изхождайки от вярното становище, че ,, не е възможно да се разкрие задълбочено и обективно една национална художествена литература, ако не се познава и нейната критика", Г. Марков си поставя задача да представи (както в този том, така и в следващите) бъл гарската литературна критика не в избрани страници, а с всичко онова, което има място в историческото и развитие, играло еопределена роля, изявило е определени идейно-естетически тенденции, утвърдило е една личност. Тази нелека задача налага на съставителя редица условия, формулирани от самия него като принципи на цялостното издание: включ ване на критически статии не само от първостепенните писатели, но и от онези, които са играли в своето време активна роля в литературния живот и са оставили неща с трайна литературна стойност; включване и на критически материали, изразяващи различни идейни и естетически позиции и очертаващи по този начин автентична картина на литературния живот; критическа преценка на предста вената литература във встъпителните студии към отделните томове, както и подробен научен коментар към всеки включен в изда нието материал. По този начин поредицата 156 придобива не само антологичен, но и доку ментален, научноизследователски характер. Спецификата на възрожденския литературен процес - с неговата ускореност, с аномалиите в изграждането на художественото съзнание, със синкретичността на някои жанрове, с известната стихийност на осъще ствяването на чуждите влияния и т. н. е наложила и някои отклонения от формулираните в първия том общи принципи на цялото издание. Основната трудност произтича оче видно от често срещащата се неизбистреност на самата форма на литературната критика, от невъзможността понякога да се отдели тя от публицистиката. Изхождайки от верния критерий, че изборът трябва да падне върху онова, което има отношение към литературата като художествено явление, като специфичен дял от книжнината", Г. Марков прибягва до два начина за представяне на възрожденската литературна критика: включване в основния блок от литературнокритически текстове и използуване в повече или по-малко пълен вид в бележките. В основния блок освен цялостни литературнокритически статии в точния смисъл на думата са включени и завършени откъси от книги (т. нар. ръководства по словесност). В бележките, имаши често характер на задълбочен научен коментар, са поместени както по-дребни отзиви, така и пасажи от статии с по-общ характер. Съобразяването със спецификата на възрож денския литературен процесе наложило включ ването в тома не само на чистите" представители на литературнокритическия жанр (библиографска бележка, отзив, рецензия, проблемна теоретическа статия и др.), но и на фейлетони, изпълняващи през тази епоха съвсем определено ролята на литературна критика, а също така и на някои стихотворения (в бе лежките), даващи известна представа за литературнокритическите разбирания на авторите им. От трите възможни начина за подреждане на материала - по автори, по изда ния и по време на излизане - Г. Марков основателно е предпочел третия, хронологическия, тъй като той дава възможност за проследяването на цялостния процес на възникване и развитие на възрожденската литературна критика. Така изданието придобива в голяма степен характер и на летопис на един литературен жанр.