Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци от Дочо Леков

Появата на двутомния труд „Българска възрожденска литература. Проблеми, жанрове, творци" съвпада по една случайност с шестдесетгодиш нината на автора му - проф. д-р Дочо Леков. В продължение на близо четири десетилетия Дочо Леков развива литературно-научна дейност, която не излиза извън рамките на Българското възраждане, за да му остане верен и до днес, въпреки изкушенията, когато волно или неволно е хвърлял поглед към старата българска литература или към следосвобожденските писатели, пренесли възрожденския дух и патос в новата книж нина. Със своята строго определена тематична територия Дочо Леков рязко се отделя от мнозина други литературни историци, известни с всеядността си, с прекомерната си самоувереност, които смятат, че цялата българска литература от Кирил и Методий до наши дни е тяхно ленно владение, техен литературоведски диоцез. Затова пък научните му изследвания говорят за истинско, дълбоко познание на доосвобожденската ни книж нина, проучвайки проявите дори и на най-скромния книжовник, учителствувал в някое забравено и от Бога село и публикувал във възрожденския печат някоя и друга дописка или стихотворен опит. Свидетелство за това са научните му тру дове, като например „Проблеми на българската белетристика през Възраждането" (1970), „Лите ратура - общество - култура. Литературносоциологически и литературноисторически проблеми на Българското възраждане" (1982), както и разглежданият тук двутомник, в които той се стреми да открие определена закономерност в развитие то на литературните явления, да проследи литературния процес в неговата пълнота, да включи в него и фактори, на пръв поглед извънлитературни и затова може би неизследвани досега. В други монографични изследвания и очерци Дочо Леков проследява живота и разглежда произведенията на писатели, участвували дейно в литературния живот през шестдесетте и седемдесетте години на XIX век: „Васил Друмев - живот и дело" (1976), „Любен Каравелов" (1977) и „Райко Жинзифов" (1978). Той обаче не се задоволява само с изследване на жизнения път и на книжовното наслед ство на писатели от първи ранг, но търси мястото в развитието на българската изящна словесност и на литератори от втория и третия ешалон на тази епоха, за които също така издава отделни книги - „Тодор Пеев. Страници от живота и съдбата на един възрожденец“ (1978) и „Ради Иванов Коле сов" (1983).