Шолохов и Разораната целина в България

Михаил Шолохов претвори с гениално прозрение за историческата им значимост две събития - ре волюцията от 1917 г. в Русия и трудностите по колективизацията в руското село през 20-те и началото на 30-те години. „Тихият Дон" и „Разораната целина", ако днес можем да ги облечем в приказните дрехи на суперлативите, като ги наречем романи епопеи, романи епоси или романи саги - все едно как ще ги наречем, думите въпреки всичко си остават бледи, — се превърнаха през 30-те години в откровение извор на жива надежда за цял един народ българския. Те носят у себе си прометеевско озарение тълкуване за събития и явления, за разруха и съграждане, за колебания и възход на един народ и на една революция - Великата октомврийска. Това прометеевско озарение бе особено необходимо както на обикновения пролетарий и селянин, така и на прогресивния интелигент у нас. И Проникването на „Тихият Дон", както и на „Разораната целина" в България до Девети септември 1944 г. е оставило след себе си ярка диря, превърната днес в широк и светъл път. В неговото начало те са били посрещнати от полицейската цензура и свирепостта на Закона за защита на държавата в царство България. Но те са били посрещани с радост и нетърпение, с добронамереност от прогресивни хора и комунисти. Днес, проследявайки и пътя на „Разораната целина" по страниците на нашето журналистическо и литературно наследство, откриваме следи от вълнуващи срещи и събития, забравени или малко известни. Спираме пред светли паметни знаци по страниците на вестници и списания, в полицейски документи и лични архиви. Те очертават още една необикновена съдба, която прилича на тази на „Тихият Дон" но и се различава от нея. И която и днес продължава да ни вълнува.