Роман Якобсон за отношението между език и литература

Творческият път на Р. Якобсон (1896-1982) започва във време, което се определя като края на символизма и началото на търсене на новото в литературата и изкуството като цяло. Това е времето, в което се заражда футуризмът като направление. Около 1912 г. руската футуристична поезия вече се налага над замиращия символизъм. Хлебников (1885-1922) се обръща към „думата като такава" и неологизмите стават същи ната на неговата поезия. Сред художниците също творят експериментатори като Фи лонов (1883-1941) и Малевич (1878-1935). В тази среда минават юношеските години на Роман Якобсон. След години сам той казва: „Аз израснах сред млади художници и основните въпроси за пространството цвета, за контурите и композицията на една картина ми бяха така близки и познати, както и основните въпроси за вербалния характер на поезията, сравнена с обикнове ната реч.