Осветяване на нежната спирала (Неосветените дворове на душата от Николай Звезданов)

Очаквах книгата на Николай Звезданов „Неосветените дворове на душата" (1987) с нетърпение и критическа ревност. Трябваше отдавна да се появи такова цялостно изследване на творчеството на Калиманския сказател и съвсем не е слу чайно, че неговият автор е роден точно в този странен Северозапад и че всичко, което го заоби каля, е част от топонимията на реалната и митична Радичкова държава." Може би пресилено ще прозвучи, че прочетох книгата на един дъх, като роман, с някаква особена, душевна наслада. Всич ко уж толкова познато, но всъщност сякаш едва сега започнах да разчитам знаците от тайнописа на Радичковата нежна спирала, да се изкачвам по-уверено по стръмнината на своите и на неговите вътрешни Хималаи. Насочваше ме ненатрапливо, дискретно и умно авторът на тази толкова изповедна и философски задълбочена книга. Наред със сериозната теоретична подготовка, с обширните познания на българската, руската и световната литература Звезданов е подходил към творчеството на своя любим автор и с голямо лич но пристрастие. Като отделни цветни илюстрации се появяват страници с описания на срещи и разговори с Йордан Радичков. Те именно внасят осо бения аромат и цвят, достоверност и голяма че тивност и допринасят за по-прякото възприемане на живия и оригинален портрет на големия худож ник белетрист. Есеистично-изповедният тон подсказва възможностите на автора не само в сферата на сериозните литературоведски обобщения, но и в областта на художественото писателско поприще.