Разказът По жицата на Йордан Йовков. Как е направено литературното пространство

За това, колко различно може да бъде тълкувано пространството в литературна творба, информира Я. Славински, осъществявайки едновременно принципна ти логия на разбирането на това понятие в зависимост от методологичния език, в чия сфера то функционира. Следователно възможно е то да бъде разглеждано във връз морфологичното равнище на литературната творба, с топиката, със системата значения на езика, с културните пространствени образци, с архетипичните простра ствени универсалии, с Ингарденовите гледни точки и накрая със самата творба ка пространство. Проблемите на литературното пространство обикновено се разрабо ват като „спомагателни" спрямо фабулата, героите, хроникалната организирано комуникативните ситуации, идеологията на творбата, или с други думи, спрямо утвърдени" категории. Методологичният призив на Я. Славински отмества тази йера хия и прави от пространството център на семантиката на литературната творба, спря който споменатите компоненти на представяната действителност биват подчинен Отказът от йерархията е наложен от отговора на въпроса за онтологията на простра ството в творбата, за най-важния начин на нейното съществуване. Славински свърз този отговор с морфологичното равнище на произведението, което смята за първич в процеса - пораждане на пространството. В такава ситуация се оказват вторич всички форми на пространствено тематизиране било в разсъжденията на автора и повествователя, било на героя, а особено значение придобива това, как е направен пространството в творбата и как функционира, как започва да съществува. За онтол гията на пространството в морфологията на творбата са важни обособените от Сл вински три равнища: на описанието, на обстановката и на придадените смислови сто ности. Върху първото от тях се осъществява генерирането на пространството семантиката на словесното съобщение, върху другото - неговото въплъщаване ве. мент от представяната действителност - среда на събитията, героите и преживявани та, а върху третото - вече надхвърлящо морфологията на творбата - се извърш символизацията на пространствените представи, отпращаща към литературните културните традиции.