Текстология и рецептивна естетика

„Зад всяко - отбелязва Д. С. Лихачов - ав И произведение и зад всеки ръкопис торът е длъжен да вижда живота, който ги е породил, длъжен е да вижда реални хора." Творбата, текстът, техният създател се поставят в логична зависимост помежду си. Нещо повече, в контекста на тази зависимост се появява един нов компонент - реалният възприемател - на когото не само литературната история, но текстологията не обръща необходимото внимание. А във всяко произведение според Б. В. Томашевски литературоведът трябва да вижда „не само неговата статическа форма, ... не само затворената в себе си завършена система - той трябва да промисля и улавя. следите на движението. "2 Това движение, пряко или косвено, свързано с адресата на литературната творба, с неговите интереси, вкус, нагла са, предпочитания. Да се възсъздаде един средновековен канонически текст означава да се проследи неговата история, да се определят творческите му координати в пространството и времето, да се доловят духовният лик и своеобразието на неговия създател. Различните промени в текста, отдалечаването от неговата автентичност маркират ролята на преписвача посредник в този процес, спецификата на условия та - обществени, културни, народностно-психологични, - потребностите на чи e тателя и слушателя, функциите на възприемателя в сферата на средновековната комуникация. BOTR A SH OB Редакционните промени в текст от Възраждането или от по-ново време са под чинени на принципи, които в значителна степен се разграничават от принципите на средновековието. Но независимо от това, дали текстът се е разпространявал ръкописно или печатно, дали конкретни изменения са дело на преписвачи или на самия творец, в крайна сметка те са свързани с битуването на произведението в конкретен регион и време, с интерпретацията му от различни категории възприематели - образовани духовници, литературни критици, слушатели и читатели с фолклорнопатриархален или формиран литературен вкус. И когато писателят прави нов, творчески прочит на собственото си произведение, той взема под внимание диалога, който многобройните му читатели - чрез печата или в читалищния салон, в училището или при лична среща - са започнали с него. Промените в различните редакции на творбата се явяват фактически и отглас от диалог, който, подет в текста и излязъл извън неговите сфери след непосредствения контакт с читателя, поема обратния път, за да бъде продължен с нови акценти и нюанси в новия вариант на този текст. А това предполага и налага текстологът в определена степен да бъде и специалист по проблемите на рецептивната естетика. Съобразяването с конкретни нейни принципи критерии ще му даде възможност да проникне в детайлите на текста, да го възприе ме в многостранните му връзки с времето, с процесите, с обществото.