В търсене на типа герой

През 1895 година излизат две книги, чиито художествени амбиции се доближа ват, - втората част на „Драски и шарки" от Иван Вазов и „Бай Ганьо" от Алеко Константинов. Жанровата неординерност, особено на втората, шокира тогавашната литературна критика, но общата тема - проблемът за съвременния живот, за съвремен - ния българин, предизвиква съпоставителни оценки. В списание „Български прегледа Беньо Цонев отбелязва: „Тъкмо пред Великден столичната публика бе дарена две писани яйца: „Бай Ганьо" и „Драски и шарки-2". Бях сам свидетел, как харчеха като топъл хляб казаните две нови книги на двамата наши писатели и как тия две книги бяха дневният въпрос през великденския празник тая година. А този интерес към съчиненията на Вазова и Константинова, това движение, което размърдва умовете у нас, макар и за няколко дена, показва, че нашите поети са улучили струната на българското сърце, сполучили да задоволят не твърде взискателния вкус на българската публика. "orsito en-нан банну TERROTO на ce Очевидно е, че тематично и двете се вписват не само в контекста на литературата на 90-те години, но също така и на читателските търсения от периода. Литературната им съдба обаче е по-различна. Докато „Драски и шарки" остава едно от добрите произведения на Вазов, то името на героя на Алеко се превръща в нарицателно, B което често се вплитат идеологически национални и психологически тълкувания. Или, казано по-точно, книгата на Вазов заявява и застива в своето присъствие в литературната история, докато произведението на Алеко генерира непрекъснато но ви значения, предизвиква по-често диалога на времето със себе си, по-често се вмества B културното битие. Може би проблемът за културното битие на двете книги има значимост и на равнището на естетическата оценка, но не това е целта на този текст. Пояснителните подзаглавия и на двете подсказват полето на общи значения: „Очерки из столичния живот" пише Вазов, а за „Невероятни разкази за един съвременен бъл гарин" разказва Алеко. Заявяват се два литературни модела на действителността - на столичния живот и на героя на 90-те години. Какъв е механизмът на тези модели, ca ва как се изгражда светът в тях, как функционира героят и как се създава той- това част от проблемите, които те представят пред литературната история. Като осноза анализ ще послужат двата текста - от една страна, цикълът разкази на А. Константинов, и от друга-цикълът„Кардашев на лов“, вграден като последна, за вършваща част на очерците на Вазов. Свързващите общи герои - бай Ганьо и писателят Кардашев, предполагат и особената циклична структура на двете произве дения. Докато това на Алеко е една книга, съставена от две части, разполагащи героя в две различни пространства - „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и„Бай Ганьо върна от Европа“