Speculum Speculorum (Маргиналии по страниците на българския символизъм)

1. еемиотичен феномен ли е огледалото? Дали огледалният образ е знак? На тези сами по себе си интересни въпроси, с които започва едно от сериозните изследвания върху семиотика на огледалото (Есо, U.: 1988, 202- 226), се отговаря по различни начини.(1) Независимо обаче от тяхната смислова и методологична разнопосочност, все по-често в текстове по семиотика на културата изследователите, съсредоточили вниманието си върху проблема за огледалността, насочват усилията си към разкриване както на гносеологичните и аксиологичните потенции на огледалото, така и на неговите еемиотичии потенции. Освен като източник на познание и ценности огледалпостта нерядко се интерпретира и като модел за знак, а така също и като модел за творчество - изследванията върху европейския символизъм показват това особено ясно. Не са редки и случаите, когато огледалпостта се сочи като един от ключовите проблеми на неговата поетика (Stoljar, М.: 1990; Минц, 3. Г., Г. Обатнин: 1988). В различните интерпретации на огледалпостта огледалото (разглеждано в цялото му многообразие от отразяващи повърхности)(2), често се определя и като «мапmна за семистична организация», а огледалният образ - като пълноправен участник в семиозиса и като генератор на различни - в зависимост от контекста - еемиотичии връзки. 2. Опитът ни да ситуираме огледалпостта в корпуса от текстове на българския символизъм (при все още съществуващата известна неопределеност на границите му откъм периоди и автори) показва, че тя- независимо дали е доминанта (вж.: 2.2) или не (вж.: 2.1)- заема наистина специфично място на нивото на поетиката. Огледалпостта или е: (А) матрица за аналогии (съответствия) с нитенционалните състояния на лирическия герой (Intentional States)- в смисъла, който Сърл (Searle, J.: 1983, 1-13) влага в този термин(З), или- (Б) сама представя тези състояния в зависимост от това, дали референт е самият лирически Герой (случай «Б» ), или референт е нещо друго - най-често конституент на пейзажа - но винаги извън лирическия герой (случай «А»). 2.1. От една страна, тя присъства (имплицитно или експлицитно) в творби, където е в положение на субординация спрямо друг(и) мотив(и), но участва в процеса на смиелоизграждане на Цялото чрез конотациите, които поражда.