Френският постструктурализъм и традициите на чешкия структурализъм

Казано много общо и схематично, "деконструктивизмът" на Дерида, а заедно с него - и целият философски постструктурализъм, се обръща към философския контекст на проблематиката на смисъла, изс:ледва предпоставките на традиционното схващане и дефиниране на смисъла и се опитва да ги разколебае отвътре. Да разколебае, а не да разруши или преодолее. Дерида иска да разкрие функционирането на тази система, да дешифрира "смисъла на смисъла". При това той се опира както на структурното езикознание, така и на феноменологията на Хусерл и Хайдегер- ето защо може да се каже, че неговата философия има корени, cxoдmil с тези на чешкия структурализъм от Периода между двете световни войни (срв. Холенщайн, 1974 и 1976). При Дерида това означава, че проблематиката на смисъла се доближава до главния феномен на феноменологията - феномена на света, чрез който тематизира основаната от Кант философска традиция на новото време, където въпросът за смисъла на света се решава в рамките на трансценденталната история на смисъла, респ. в рамките на рефлексията върху целостта, снабдяваща нещата със смисъл. Техният смисъл у Хегел, например, препраща към мястото, което заемат по пътя на мисълта към нея самата, към идеята, излъчвана от нещата. И пон~же този път на мисълта към нея самата е необходим процес, следва, че снетът е система (като резултат от необходим и целеносочен развой); аКо искаме да разберем смисъла на смисъла, трябва да обясним неговата систt~мност, в която сякаш се утаява закономерният генезис.