Из „Психологическите типове”

При сравнение на основните аспекти на хистерията и на шизофренията като особено характерен се очертава добре известният контраст в отношението им към обекrа. При хисrерията това отношение значително надвишава по интензивност средното равнище,.а при шизофренията едва го достига. В междуличностните отношения то проличава по това, че при хистерия имаме емоционален контакт с пациента, а при шизофрения - не. Тук няма да говорим за изключенията от това правило. Разликата се проявява недвусмислено и при останалите симптоми на двете заболявания. Интелектуалните симптоми на хистерията представляват фантазми, които могат въз основа на общочовешкото да се обяснят с личното минало на болния; при шизофренията обаче фантазмите имат характер, много по..fiлизък до съня, отколкото до психологията на будния човек. Освен това вместо личен споменен материал откриваме материал със силно изразен архаичен характер. Тьй многобройните физически симптоми на хистерията, които обикновено силно напомнят клиничната кар1Яна на известни .и впечатляващи органични заболявания, не се срещат при шизофренията. Or всичко това ясно . личи, че хистерията се отличава с центробежно, а шизофренията - с центростреМително движение на либИдото. И обратно, компенсиращото влияние ~а МЩ~Мо- · то заболяване при хистерията предизвиква ограничаване и принудителна центростремителност на либидото, което замества реалното преживяване с блянове наяве, болест на легло, затвореност в санаториум и т.н. Затова пък болният от шизофрения, който в инкубационния стадий се затваря и потапя в себе си, чрез компенсаторното въздействие на болестта бива тласнат насилствено сред обществеността, където се опитва .да привлече вниманието чрез умишлено набиващо се в очи, предизвикателно или направо агресивно поведение. Аз нарекох тези две противоположни посоки на либидото екстраверсия и интроверсия; при паrологичните случаи, когато породените от повишената възбудимост химери, фикции или фантасмагорични тьлкувания замъгляват преценката на пациента за обекrа и за самия него, аз бих добавил определението регресивна. Следователно, ние говорим за екстраверсия във всички онезИ случаи, когато индивидът насочва целия си интерес към външния свят, към обекrа и му придава изключително значение и също такава ценност.