Родословие на безмълвието (Смисъл, пауза и женско писание)

Това есе за ВирдЖиния Улф- по-точно за нейната борба с проблема за традицията и за литераwната история- е за мене нещо като рамка към "историята на българската женска литераwа", чиито парадоксални сюжети разглеждам·другаде.(l) Тази рамка е контрастна: онова, което се оказва толкова трудно за Улф и чието решение е намерено от нея на проблематичната граница на изчезването на аза, с цената, може да се каже, на самоубийство, непрестанно компенсирано от едно късно изобреrено от Улф перпетуум мобиле (но не кръгово, съвсем не цик­ -!IИЧНО) на творбата, в българската литераwа се осъществява с лекота и с грация ~ антигравно, според Клайстовия смисъл на думата - и с Готовност кръговратите на творбата да бъдат захвърлени във всеки момент заради една прегръдка, заради едно пътуване или заради чаша кафе. Не само отвъд самоубийството, но и с решителн<>С'l"rii на онова безпримерно дълголетие, което у Елисавета Багряна и особено у Дора Габе се превръщц в параметър на литераwното им послание. Рамката е необходима в компаративистки план: тя разкрива, ако не друго, то поне несъмнено различните конфигурации на проблема за пишещата жена и женското Писане при различни литераwни обстоятелства. Заедно с това, слеДвайки различните си пътища, търсенията на Улф по ръба на лудостта и смъртта я довеждат до решения не чак до там различни - но в какви техни "глъбини"? в глъбините, където вече се замълчава? - от онезИ решения, които в своето безгрижие намират българските поетеси. Ияай-сетне отвъд различията стои загадката на една споделена необходимосr: необходимостта на словото от род, от родо-словие като слово на рода (на народа, на проблематичния женски род), но и като- род на словото. Генеалогия ли? Търсенето на род на. словото е винаги парадоксален жесr, който се опитва да направи тъкмо обратното на едно припомняне на миналото -сЪтворяващ жесr, полагащ бъдеще, но желано. "В изкуството коFШежьт, който ПОС'I}'"' лира актуалностrа на несъществуващото, приема формата на припомняне" {Адорно). "Историята въобще започва от момента на възникване на конкретното самоописание на дад~на кулwа" (Лотман). Историята е актуализация на коnнежа.