Писма на Георги Райчев до Николай Лилиев

Сърдечно приятелство е свързвало Георги Райчев и Николай Лилиев още от 1908 година. Тогава двадесет и шест годишният Райчев напуска завинаги прашните провинциални канцеларии и пристига в София с глупавата мисъл да стане голям писател". Но столицата не го посреща с отворени обятия, а с пълно безразличие и безработица. Със седемдесет и четири лева в джоба, с голям, пълен с ръкописи куфар ис помътена от смътните идеи на модернизма глава той се лута безпомощно из студения град, бързо свършва парите си и няколко месеца жестоко гладува. Единствените му познати и загрижени за него хора са двамата старозагорски поети Николай Лилиев и Димитър Подвързачов. Те усилено му търсят работа и най-сетне успяват да го наз начат при себе си като писар в 111 Софийска мъжка гимназия „Гладстон“, където Лилиев е преподавател в търговския отдел, а Подвързачов - секретар. Тяхното при ятелство Райчев дълбоко цени до края на живота си. От глухата провинция той изведнъж попада в самия водовъртеж на културния живот у нас, сред елита на тогаваш ната ни духовна интелигенция.