Спокоен апокалипсис

През 1935 г. в Съединените щати се появи пиесата на Одетс В очакване на Лефти. Около двадесет години по-късно в Ленден и Париж се появи пиесата на Самюел Бекет В очакване на Годо. През 1964 г. литературният критик Лесли Фийдлър публикува В очакване на края. В тези три за главия може да се прочете нашата доскорошна интелектуална и културна история. Това, което предлагам тук, не е повече едно очакване, било то на някакво социално-полити ческо чудо, божествено спасение или краят на играта. Това е по-скоро краят на очакването. Говоря за „спокоен апокалипсис", за да не се очаква никакво ридание и никакво пророчество, Отвъд това, което обикновено се разбира под апокалипсис като масова истерия, две хиля дите години, отвъден свят и небесни сътресения, придружени от кървави революции на земята, последвани от фалшиво пеещи дни, аз разбирам под „апокалипсис" първозначния смисъл на ду мата: разкриване, разголване.