Между „Вечната” и „Святата” (За нравствено-психологическите измерения на женствеността в поезията на Багряна)

Независимо от дългия и плодотворен творчески път на Багряна, който очертава няколко нейни лирически преображения, поетическата представа за нея - осъзнато или не - продължава да се отъждествява с първата И стихосбирка «Вечната и святата» (1927). И мисля, че това се дължи не саМо на факта, че тази е действително най-ярката и физиономична книга на авторката, но и на обстоятелството, че именно в нея става поетическото И идентифициране с един лирически образ, на чиято съкровена същност тя остава вярна през всичките си нови преображения и търсения и който именно превръща първата И стихосбирка в литературно явление. Защото този лирически образ не само се налага със своята художествена сила: той внася в българската поезия една душевна багра, която определено И бе липсвала - откровено заявената женска гледна точка към света. При Багряна имаме точно този случай, за който някога в известната си статия за Блок Юрий Тинянов лансира термина «лирически герой». В своята цялост нейната поезия създава един определен човешки образ, един устойчив лирически характер, който се възприема преди всичко като художествена проекция на самата поетеса, но който, разбира се, е нещо и поразлично, и най-важното - по-общозначимо. Продължилите повече от 60 години поетически изповеди на Багряна очертават историята на един човешки живот, започнал с младежко опиянение от виталните стихии и специфичен женски бунт срещу оковите на бита, преминал през съдбовни жизнени изпитания, незадоволени жажди и духовни терзания и завършил с интелектуалното осмисляне на интуитивно постигнатата някога вътреiШiа хармония на битието. Но тази явно опряна върху жизнения път на самата авторка духовна биография е същевременно осезаемо оттласната от него към широки обобщения за човека и за света, за живота и за поезията. И това са универсални обобщения за нравствено-психологическите измерения на човешкото, които нямаме право да ограничаваме единствено в рамките на споменатата женска гледна точка. Неслучайно някои изследователи предпочитат да говорят при поезията на Багряна не .за лирическа героиня, а за лирически герой