Лидия Денкова

"Достоевски не ни разкрива положителната еротична любов. Но за трагедията на любовта у него има истински откровения." Това е само едно от категорично противопоставящите твърдения на Бердяев - големия мислител на руския духовен ренесанс от началото на ХХ в., поклонника на една философия, за която обаче Достоевски остава "най-големият неразбран метафизик". Ако се перифразира Соловьов, духовният свят на Достоевски представлява твърде голямо разнообразие от чувства, мисли и пориви, за да се обхване в категорични различавания душевният плам, откликващ на всичко . Истинските откровения на самия Бердяев са може би в идеята за моста, който той постоянно се опитва да хвърли между положителния и отрицателния полюс, между собствената си философия на демонаЕрос и "бесовски" демоничната поетика на любовта у Достоевски. Разминаването е още в корен отблъснато. Но твърде крехкото равновесие над бездната на общия руски дух създава от "Светосъзерцанието на Достоевски" (книга, издадена от Бердяев непосредствено след изгнанието му от Русия през 1923 г.) само един от възможните образи на Достоевски- философски, неизбежно от-художествен, донякъде схематизирано потопен в Бердяевия персонализъм, който посяга на другото си "аз" от висотата на предварително отчуждени принципи и нагласи. В душата на философския образ обаче тлее същият "особен огън", в който Достоевски вярва, без да се тревожи много какво ще излезе от това. Тревожно или не, самата философия отрича, за да утвърждава, и най-висшето отрицание е утвърждаване на непостижимостта като идеал и на идеала като непостижимост. Достоевски прекрасно разбира това, отбелязвайки в дневника си, че хората са готови да повярват по-скоро в чудото и невъзможността, отколкото в истина1 а и действителността, която не желаят да видят •

Известният еnиЗод в Пространното житие на Константин-Кирил за четящия, изглежда, има еднозначен смисъл. Дали това обаче наистина е така? Когато е на седем години, детето Константин сънува сън и го разказва на родителите си: стратегът е събрал всички девойки от града, nриканвайки го да избере от своите връстници една за съnруга и nомощница. Той избира най-краси~ вата измежду тях, "със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и всякакви украшения; името И беше СофИя, сиреч Премъдрост"; перифразирайки известните думи от Притчи (6, 20, 23; 7, 4) и Премъдрост (::оломонова (<, 29; 8, 9; 10, 9), родителите насърч~ват детето да слуша тях и закона и да наnрави Премъдростта своя сродница (сестра или съnруга), защото "тя сияе nовече от слънцето" . В съвременния коментар към изданието много точно е отбелязано, че целият еnизод е агиографско "общо ~сто" , създадено главно под 'влияние на библейската книга "Премъдрост СоЛомонова", където СофИя е персонифицирана като nрекрасна девойка. Малко nо-разширени са коментарИТе на Б.Н. Флоря към критичното издание на Пространното .житие. В тях се отбелязва, че темата за годежа със СофИя е въведена под влияние на едно стихотворение на [известния] Григорий Назиански, в което се оnисва как му се явяват две красавици - Целомъдрие и Мъдрост, Отвеждащи го към духовния жИвот. Бележките не nроnускат и историческите аналози на обстановката, nодчертавайки обичая във византийската столица да се провежда~ конкурси на красотата и да се събират отвред красавици, за да може им~ераторът или неговият наследник да си избере невеста (цитира се изследването на Ф. Дворник). Без да се вnуска в подробности обаче, Б. Флоря подчертава, че макар понятИето "мъдрост" да има в християнската литература многозначно съдържание, в nо-нататъшното изложение то се разкрива .явно (к.м., Л.Д.) като образованост, знание, изnратено на Константин от Бога • Нещо nовече - според него житиеnисецът е наблегнал преди всичко на образоваността на светеца въпреки обичайното за агиографската литераrура onиcвaJie на качества като благочестие, nрезрение към мирските блага и др. . Дали образоваността е изтъкната на преден пЛан за сметка на другите християнски добродетели, е малко сnорно, както е сnорно и "явното" саморазкриване на богата символика, вложена в nонятието Мъдрост- от брачните образll nрез ·човешкото знание до 'божествена:га Премъдрост.