Граници

Двадесетият век освен с огромните постижения на т. нар. практическо ли тературознание се характеризира с още един много съществен спор - пробле мът за методологията на литературовед ските изследвания. И ако за миналия век можем в най-добрия случай да спо менем не повече от три основни на правления в литературознанието и ня колко немногобройни техни модификации, то сега десетгодишното съществуване на една литературоведска школа се счита дори и от самите и представители за прекалено дълъг период, самите те бър зат да ревизират позициите си, за да предложат по-адекватна гледна точка, съобразена с постиженията, родени в т. нар. методологическа дискусия. Последните книги на парижкия структурализъм излизаха в края на седемдесетте години, а днес дори техните автори ед ва ли си мислят за тях с пълно убеж дение. Да не говорим, че проблемите на структурализма отдавна вече не са в центъра на литературоведската дискусия. Двадесет години съществуват школите в Тарту и Констанц, но ако проследим по-внимателно пътищата на тяхното раз витие, ще установим, че това не са съ щите тези школи от времето на тяхната поява. Многобройни ревизии и междинни баланси" преживяха те от самите им създатели, за да говорим за тях като за нещо установено и непротиворечиво в същността си. И тези различия с началото не са следствие само на логич ното развитие на основополагащата идея, вървяща към своето по-пълно и по-съ вършено реализиране, а са плод на все по-ясно осъзнаващо се преливане и вза имно влияние на отделните позиции. И ако за методологическата ситуация от шестдесетте години до средата на се демдесетте беше характерино именно ряз кото противопоставяне на отделните направления, то от средата на седемде сетте години насам е характерна точно противоположната тенденция. За това естествено причината е не само изчерпването на отделните школи като вът решен потенциален заряд, но, струва ми ce - достигането на тяхната зрелост. Зрялото и качествено разработване на литературоведската проблематика не мо жеше да не доведе до възникване на Идеята за една същностна интеграция на отделните направления на базата на достигнатите резултати, защото само не добросъвестен поглед може да не види както постиженията на другите", така и собствените ограничения. В скоби ка зано, това е може би вътрешната логи ка на формулировката „граници и въз можности на литературознанието", пред ложена от проф. Атанас Натев.

This article was influenced by two anniversaries – 300 years of St. Petersburg and 170 years of the poem “Bronze Horseman”. Special features and peculiarities of the St. Petersburg’s mythology and Poushkin’s poem were examined in the light of the category “boundary” – one of the most useful concepts in the contemporary Bulgarian studies in Russian literature. This approach helps the reader see different faces of the city: ceremonious and tourist advertising, on one hand, and nightly, sad, infernal – on the other hand, and their reflections in the poem (“Petra Tvorenie” and “Petropol”). In this new way of reading, special attention was paid to the interaction and the counteraction between the two main myths of the St. Petersburg’s mythology – the myth about creation and the eschatological myth. For the first time in the same text the fragmented eschatological myth was examined in its close connection with the myth of creation typical for before-Poushkin era and the attention was focused on the changes in “behavior” of the last one. Undermined by Poushkin in the contraries of its nature, the myth of creation was first compromised and then inversed. After all, due to dramatic conflict between History and Mythology (where they were in condition of dynamic balance), the myth of creation was absorbed in an anti-myth.

The present text on the one hand traces the strategies by which in Yovkov's novel The Farm by the Frontier the "subjection" and the "conciliation" of different thematic and generic frontiers are accomplished. On the other hand, considered here are the ways by which the two codes function in the novel - that of the biblical and that of the secular (seen as a specific synthesis of melodramatic-sentimental, social and philosophical-psychological principles). Last but not least, the paper is in search of the reasons why The Farm by the Frontier "blows up" the "typical Yovkov" notion existing in the field of literary criticism.