Данте, „стилновистите” и традициите на провансалската лирика

Малкото статии, посветени на Данте и на неговото творческо дело у нас, почти не позволяват да се говори за дантевистика в научния сми съл на думата. Всъщност дантезнанието у нас винаги е вървяло успо редно с усилията да бъде претворена на български език гениалната творба на поета „Божествена комедия". Така е още от края на XIX век, когато К. Величков превежда за първи път „Ад“ (първата кантика на поемата) и същевременно изучава живота и творчеството на Данте. Значението на творчеството на великия флорентинец се предопре деля от обстоятелството, че то бележи началото не само на новата ита лианска, но и на новата европейска поезия. Наистина има съществени различия в оценката за Данте в неговата родина и в литературознание то на други страни. Редица италиански изследователи са склонии да приемат литературата на т. нар. треченто (т. е. литературата на XIV в.) ката изцяло преходно, предренесансово явление. За тях Данте е тво рец на устояващото Средновековие" според израза на Б. Кроче, докато у Петрарка вече се забелязват черти на „предхуманизма". Същин ският ренесанс в Италия според тези изследователи започва с т. нар куатроченто (т. е. от началото на XV в.). И Подобна гледна точка подценява новаторските черти в идеологията художествената практика на тримата бележити представители на треченто - Данте, Петрарка и Бокачо. И ако по отношение на Петрарка и Бокачо няма съмнение, че са първите бележити представители на ранния италиански хуманизъм, с не по-малко основание Данте трябва да се възприема като преходна фигура, съвместваща в себе си чертите на Средновековието, но и на новите предренесансови устреми. Отправ на точка за марксическото литературознание в тази насока е твърдение то на Енгелс из предговора към първото италианско издание на „Комунистическия манифест" (1893), в който основоположникът на науч ния социализъм казва, че „първата капиталистическа нация" се създа ва на територията на Италия, а Данте е последният поет на Средновековието и заедно с това първият поет на новото време