Испания в българския печат през Възраждането

Създаването и развитието на българската журналистика и публицистика 40-70-те г. на миналия век са неразривно свързани със задачите и целите на нациоси налновъзродителното движение. Историческите повели на тази епоха поставят пред печата отговорни идеологически, политически и организаторски задачи - формира не на единно национално съзнание, развитие на новобългарската просвета и култура, борба за независима църква, противопоставяне на асимилаторските домогва ния, разобличаване на политическото и икономическото потисничество. Въпреки това няма вестник или списание от този период, които да не са отворили страниците за събитията по света. Още в своето зараждане периодичният печат се превръща във врата на поробена България към останалия свят, през която до национална духовност достигат примери и иден, внушаващи исторически оптимизъм и на дежди за свободно бъдеще. Същевременно това е единственият дипломатически представител", чрез който забравеният български народ издига глас за диалог с пра вителства и народи от всички континенти. Ta Всички възрожденски вестници притежават външнополитически рубрики, в конта се публикуват разнообразни материали за национаалноосвободителните борби на ругите народи, за дипломатическите и военните стълкновения в Европа и света. Ис креното съпричастие и подкрепата на българската възрожденска преса за справедли вата борба на народите против робството и тиранията епублицистичен израз ка традиционния демократизъм и интернационалната чувствителност на нашия народ. Но интересът към международната политика почти винаги е тясно свързан с български те национални интереси, със съзнанието, че политическите или въоръжените кон фликти на световната арена неизменно рекошират и върху българската историческа съдба.