Социално-психологическите портрети на Иван Хаджийски

Периодът 1937-1940 г. еособено интензивен за Хаджийски. Той не само бързо усъвършенствува авторското си умение, техниката на боравенето със словото, но разгръща и жанровия си диапазон, стре мително се приближава до своята основна творба - Бит и душев ност на нашия народ". През 1937 г. във „Философски преглед се появяват три негови публикации и всяка от тях бележи отделна жанрова и стилистична ли ния. „Историческите корени на нашите демократически традицин" представлява своеобразна съвременна политическа проповед и може да се приеме за един вид продължение на публицистичната дейност от предишния период в развитието на автора. „Върху бита и психологията на нашето еснафство“ е пряк предшественик на голямата творба, първо навлизане в съкровената тема на Хаджийски, фраг мент, който след това ще се разгръща в многопластово произведение. През есента на същата 1937 г. е отпечатана третата рожба на тази плодоносна година: „Из философията на съвременния затвор". Авторът е поставил подзаглавие: „Наблюдения и размишления върху неговото възпитателно въздействие". В самия текст още в началото срещаме предупреждение и самоопределение: „В настоящата статия даден превес на живия непосредствен опит", а на последната страница се дава наново косвена самохарактеристика: „аз смятам, че из несените факти с достатъчна сила внушават убеждението..." Подобни обяснения показват, че авторът се замисля върху жанра на произве e дението и върху въздействието, че не е равнодушен към ефекта. Творбата е разделена на девет части. В сравнение с „Историчес ките корени" този текст не разчита на интонационно разнообразие, на акценти, а е построен в равна, неутрална, като че ли осведомя ваща интонация. Напълно отсъствуват въпросите, анафорите, а с това липсва и предпоставката за възходящи или низходящи градации. Ав И торът действително е заел позицията на наблюдател и тълкувател. Първата част още със самото си начало сочи конкретност - на помня скорошно събитие, очевидно коментирано доста оживено в обществото: помилванията по повод раждането на престолонаследника последвалото засилване на престъпната дейност. Всъщност функ цията на това напомняне е да замести въпроса: защо това е така? В края на тази встъпителна част се прибягва до рязък стилистичен преход.