И слънце, и знаме

Васил Левски си остава най-необяснимият и най-неуловимият потомък на българския родов корен. Нищо друго и никоя друга личност нашата история не е излъчвала такава национална гордост, нищо друго и никой друг не е събуждал в душата ни толкова национално самочувствие. С нищо друго и с никой друг в такава степен ние не сме се изправяли пред света, за да му предложим една от мерките за човешка необятност. Само аз зная стотина души, които са изрязали, подвързали и пазят като най-голямо богатство, натрупано през живота им, всичко, което е написано за него. Някога нямаше класна стая, в която да не висеше портретът му, нямаше читалище без него, за хиляди, за милиони хора той беше не човек, а икона. Не в преносния смисъл на думата, а в прекия. Стои над леглото - под него кандилото... Дойдоха години, в които взехме да подменяме портретите.... Там, където стоеше Левски, застанаха други. Някои от тях бяха слаби и случайни хора - стените малко задържат такива. Времето отново ни напомни за себе си, че то е над нас, по-горе и по-силно от нашите страсти. И че само то може да решава съдбата на портретите. Да се взрем в съдбата на България - едно пониква, друго гине, тук повет, там политически прах. Само там, където и най-малка следица някаква от Апостола има - ни повет, ни прах... За малкото години, в които изгоря, Апостолът извървя най-дълго то разстояние. И най-трудното. От Къкрина - до сърцето на всеки българин. И няма власт, и няма сила, и няма кандидати за безсмъртие, които могат оттам да го изместят... Така Левски се превърна в съ вестта на цял народ. e Българинът много търпи, и много преглъща. Това, което никога не изтърпя и не може да преглътне, е някой друг, на своя глава, без негово позволение да се приравни до образа на майка му. Там той лют, там е страшен - неговата велика съобразителност и прочут реа лизъм там ги няма. До паметта на майка си, до най-святото място душата си българинът допуска само Него... Когато една личност това направи в съдбата на своя народ - значи той е вече смисъл на тази съдба, част от нея, неразделна и завинаги. Затова всеки от нас си има своя Левски.