Душата на художника от Здравко Чолаков

Книгата на Здравко Чолаков носи сполучли вото заглавие „Душата на художника". Проблемът за личността на художника е разгледан от Чолаков в исторически и съвременен аспект, от Вазов и П. П. Славейков до днес, защото той с тясно свързан с развитието на естетическата мисъл, с промяната на естетическите позиции на писате лите, изразени в литературните течения, в литературното развитие на десетилетията и тяхното художествено и естетическо съзнание. Едно сложно и противоречиво развитие изправя личността на художника пред проблемите за личност и обще ство, за утвърждаване на духовните устои на лич ността срещу покварата на обществото в поезията на символизма, за съизмеримостта на мъртвата и живата природа във философските стихове на Далчев, за диалектиката на човешката романтика и възвръщането на мечтата, след преодоляното отчаяние и чувството за новото в стиховете на Смирненски и Вапцаров. Проблемът за душата на художника" засяга същността на литературния метод и на литературните течения и това е дало ключ на Чолаков за правилното разрешение на основни моменти от естетиката на кръга „Мисъл", на символизма и революционното изкуство и новаторската есте тика на смелото, експериментаторско десетилетие на 20-те години. В съвременния литературен процес душата на художника" се разглежда пошироко; в съвременната литература това е въпрос за творческото виждане, за творческото отноше ние към света като позиция, като светоотношение: от най-широкия аспект за разширяване на вътреш ните граници на личността и нейните духовни полета у Вежинов до философския аспект за душата на вечния търсител на тавърската светлина и на истината в лицето на „Антихрист" у Ем. Ста нев. Защото не бива да забравяме, че Еньо - Тео- фил - Антихрист притежава не само вечното око на скепсиса и съмнението, на самонаблюдението и копнежа по абсолютното, но и окото на художника, тревогата и неспокойствието на влюбения в живота и в красотата поет и художник. Проблемът за художника, за творческата лич ност е част от големия процес на естетическото самопознание на времето. Този процес намери ярък израз в „Лирика" на Ханчев като нов естети чески кодекс на отношението човек -действител- ност, при което моментът на творческото преоткриване и претворяването на света, повторното раждане на света в човека говори за едно разширя ване на творческото начало, за една засилена творческа обмяна между микро- и макрокосмоса. Интелектуализацията на съвременния творчески процес, самонаблюдаващото се съзнание на тво реца и на неговия герой, способността на съвременното човешко съзнание да се дистанцира от самото себе си, способността на твореца да пре връща собственото си творческо съзнание в обект на анализ доведе до проблема за душата" на художника, до темата за творческата личност. От друга страна, навлизайки в особеностите на творческата личност, съвременният писател се издигна до значителни екзистенциални и философски проблеми - до проблемите за художника и смъртта, за духовната устойчивост на човека във времето, за борбата на човека творец срещу рутината, сре щу остарелите форми на живота и надживените естетически норми. Ако в стиховете на Левчев човекът застана срещу смъртта с всичко свое, със своя риск и своя експеримент, със своите слабости и своите човешки грешки, в „Зелената трева на пустинята" на Д. Фучеджиев художникът потърси опора пред лицето на смъртта в своето творче ство; така както П. Вежинов в „Звездите над нас" за пръв път в неспокойния дух на айнщайновските измерения за живота потърси нови измерения за човешката реализация в сферата на духовното, противопоставяйки безкрайността на човешката вселена на мъртвата безкрайност на звез дите.