Духовният опит на съветската литература и изкуство

Още в първото десетилетие на своето съществуване съветската естетика и кри тика започнаха обсъждането на основните художествени и философски въпроси на битието на човека, изработвайки нова концепция за личността. Конструктивистите проповядваха „крайна целеустременост на съзнанието", утвърждаваха рационалната личност, максимално съответствуваща на машинното, индустриалного общество. Лефовците издигаха идеята за рационалната социално-идеологизирана лич ност, за „стандартизирания активист, действително нужен на социалистическото строителство". Напостовско-раповската естетика издигаше идеята за социално-практичес кото разбиране на индивида: „личността може да интересува писателя само като „човешки материал, с който се разпорежда господстващата класа...". Като основен се разглежда въпросът за пригодността на човека към епохата Переваловците (Д. Горбов, А. Лежньов и други) водеха полемика с конструк тивистите, лефовците и раповците, издигайки идеята за многостранен ренесансов човек и подчертавайки самостоятелното значение на „личността като особена социална ценност В тази остра идеологическа борба растеше и се закаляваше младото съветско изкуство. През тези години с произведенията, които най-пълно отразяваха гене ралната тенденция на развитие, то утвърждаваше активната личност, изменяща и революционно преобразуваща света. Образът на този нов герой, както упрекваше съветската литература буржоаз ната критика, не е обемен, не е пластичен, не е многостранен. Чапаев на Д. Фурманов, Кожух на А. Серафимович - тези и други подобни фигури са само носители на со циални функции и функционери на историята. В основата на такива съждения лежи липсата на исторически подход към художествения процес. Може ли например, като се обърнем към друга епоха, да упрекнем Корней и Расин, че техните герои са естетически еднопланови, че в тях не е разкрита „диалектиката на душата", че не едаден психологически анализ и т. н. Тези упреци не биха били съобразени с художествено-историческото своеобразие на изкуството на класицизма и биха проектирали принципите на критическия реализъм върху един друг, по-ранен етап от художествения живот на човечеството.