Ленин за литературата

Веднага след революцията Александър Блок пише: „Да възвърне на хората цялата пълнота на свободното изкуство може единствено великата и всемирна Революция, която ще разруши многовековната лъжа на цивилизацията и ще възвиси народа на висотата на артистичното човечество. " Поетът пише това по повод творчеството на Рихард Вагнер, но думите му се отнасят не само за музиката. В тях се оглежда изключително важният въпрос за революционния патос на истинското изкуство и за естетическото, творчески създаващото излъчване на революцията. Словото на самия Блок е ярка илюстрация - най-значимите му творби са родени от искрата между изкуство и революция. Достатъчно е да си припомним само революционния образ на епохата, нарисуван с огнени черти в поемата „Двенадцать". Действително революцията отваря вратите за свободното развитие на изкуст вото, тя приближава твореца към оня жадуван миг, когато истината, красотата и доброто ще засияят в единния образ на хармонията. Без съмнение кардиналният проблем революция - изкуство, революция - литература може да бъде най-ясно изведен и осветлен, ако се върнем към принци пите на литературната политика на Маркс и Енгелс, Лафарг и Меринг, Плеханов Благоев. Още в ранните статии на Маркс и Енгелс в „Рейнски вестник“ и „Немско- френски годишници" съзираме зараждането на принципа на комунистическата и партийност в литературата. Принцип, който се превръща в главно оръжие на ре волюционната борба на „Нов рейнски вестник" през 1848-1849 година. В работата си във вестника, наречен от Ленин „ненадминат орган на революционния пролета- риат", Маркс и Енгелс вече са избистрили принципите на своята литературна политика. Естетическите качества на конкретните творби те разглеждат от гледна точка на социалната значимост на художествените идеи. Показателен в това отношение е строгият класово диференциран подход към творчеството на немските революционни поети Фрайлиграт, Хервег и Веерт. Топлотата на личните приятелски връзки, деликатното отношение към поета като творец не водят до субективистични пристрастия, не изместват строгата, но справедлива оценка. А когато става дума чистотата на партийната позиция, Маркс и Енгелс са безкомпромисни - извест но е с какви изрази наричат те Фрайлиграт в своите писма, когато към края на жи за вота си той заема една конформистка позиция и се плъзга към филистерския дребнобуржоазен радикализъм.