Най-ранното разпространение на Ботевото стихотворение „На прощаване” в България

Христо Ботев написва стихотворението „На прощаване“ - едно от най-популяр ните си произведения, с високи идейно-художествени достойнства - през лятото на 1868 г., вероятно наскоро след преминаването на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в България. Това е времето, когато революционната българска емиграция очаква да бъде освободен от затвора задържаният дядо Желю войвода, за да мине Дунава в помощ на своите братя. С дядо Желю се готви да тръгне и младият, двадесет годишен Христо Ботев. Свидетелят на раждането на стихотворението Киро Тулешков ни дава сведения както за времето, така и за мястото на написването му - кафене „Стара планина" в град Браила. Според Тулешков „На прощаване" било написано на един дъх, при абсолютно вглъбяване и вживяване в образа на бунтовника, затова и Ботев не забелязал прия теля си, когато приближил до масата му, нито пък го чул, когато се опитал да го заговори. Ботев публикува стихотворението едва през 1871 г. („Дума на българските еми гранти“, бр. 2 от 25 юни), но както обикновено се случва с произведения с висока художествена стойност, стихотворението не чакало волята на своя създател - то литнало като златна птица от ръцете му, за да мине Дунава и да върши своето революционно дело. Според досегашните проучвания за пръв път „На прощаване“ е записано в Горна Оряховица през 1869 г., а за втори път - в Плевен през 1870 г., където Васил Левски е пял стихотворението като песен. К. Бозвелиев си спомня, че за първи път чул Ботевата творба в Казанлък през есента на 1875 г., пята от моми и ергени, и това му дава основание да приеме, че тя доста по-рано се е носила от ухо на ухо..." Д. Минев съобщава за втори сборник, подобен на Плевенския, писан през 1877 г.