Писма на Стоян Михайловски

Значителна част от епистоларното наследство на Стоян Михайловски остава и до днес раз пръснато из различни архиви. Впрочем такава е съдбата и на голям дял от неговото художествено творчество. Предложените тук писма хвърлят допълнителна светлина върху характера на писа теля, доуточняват някои моменти от биографията му, дават представа за творческите и издател ските му планове, внасят нови щрихи към портрета му на общественик. Големият период от време, който обхващат писмата (1894-1922), позволява да се види фигурата на поета многостранно н в развитие. През 1894 г., откогато е първото писмо, 38-годишният Михайловски е вече зрял и утвър ден писател, автор ена осем книги, между които са донеслите му литературна известност „Поема на злото" (1889), трите части на „Novissima verba" (1889-1890), „Книга без заглавие" (1892), „На шите писачи и газетари" (1893). До края на века издава „Философически и сатирически сонети" (1895) и „Книга за българския народ" (1897) - творби, които го поставят между първенците на литературата ни. От друга страна, писмата след 1905 г. донякъде дават възможност да се проследи как мисли Михайловски след оттеглянето си от активна обществена дейност. А и нещо друго - дали наистина трябва да се твърди категорично, че след тази година той напълно се затваря в себе си, след като са налице „пробивите" на тази изолация по време на войните и особено през 1919- 1921 г., когато ръководи издаването на в. „Напред"? Освен това на три пъти се кандидатира за на роден представител (1908-1911 г.), като последния път е в листата на БЗНС. Една част от писмата са адресирани до известни личности в нашия литературен и културен живот от последното десетилетие на XIX и първата четвърт на ХХ век - Стефан С. Бобчев, Хри сто Олчев, Александър Паскалев, Иван Вазов, Иван Попов. По-близките литературни контакти между Михайловски и Стефан С. Бобчев датират още от периода 1876-1877 г. Тогава Бобчев е редактор на излизащия в Букурещ в. „Стара планина", а Михайловски изпраща за вестника стихотворения от Екс ан Прованс (Франция), където е студент по право. Кореспонденцията им се активизира след 1894 г., когато Бобчев основава и става редактор на сп. „Българска сбирка", чийто сътрудник е и Михайловски. Четири от тези писма дават допълнителни сведения за една страна от дейността на поета, с която е бил твърде популярен по онова време - изнасянето на пуб лични беседи по обществено-политически, литературни и езикови въпроси. Михайловски се е славел като изключителен оратор, а като френски възпитаник често е изпъстрял своите сказки с примери от френската история, философия и литература, и то на френски език.