Тодор Пеев – журналист и драматург


  • Page range:
    37
    -
    48
    Pages: 12
    Language
    Български
    COUNT:
    1
    ACCESS: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    В Браила Тодор Пеев идва през март 1873 г., след като е бил близо шест месеца в Одеса, защото и през декември 1872 г. турски шпиони все още го търсели в Румъ ния. Повикан е от Васил Друмев, който, решен да се замонаши, трябва да му предаде двете длъжности, които заемал дотогава в Браила. Най-напред му предава учи лището в началото на април, а след завръщането си от Шумен, където е отишъл, за да се прости с близките си, му поверява и деловодството на Българското книжовно дружество (БКД). На 6 юни Васил Друмев е вече йеромонах Климент. Заместникът му като главен учител и деловодител на БКД Тодор Пеев има прилично за времето образование (поради материални затруднения напуска, преди да го завърши, ца риградското училище Бебек), похвална осемгодишна учителска практика в Силистра, Кюстендил и Етрополе и петгодишна творческа читалищна дейност, която умело е съчетавал с неуморна, смела революционна дейност. Имал е някакъв опит в самодейния театър в Етрополе. Като журналист се знае само една негова инфор мационна дописка за учебното дело в Етрополе. Податки за негово редовно сътруд ничество през 1866-1867 г. в „Курие д'Ориен" има, но не са аргументирани от никакво изследване. Озовава се в Браила, втория по големина и значение български задграничен културен център в Румъния, с богата театрална и публицистична дейност, седалище на БКД. А там вече ги няма големите възрожденски педагози, театрални дейци, публицисти и общественици д-р Селимински, Теодоси Икономов, Васил Попович, Милан Кънчев, Васил Друмев, Добри Войников, Д. Великсин, В. Д. Стоянов. БКД вече не разполага с нови, постоянни годишни вноски на спомагателните чле нове, нито пък получава в пълен размер поне лихвите от малкото капитал, внесен на името на търговеца Н. Тошков в Одеса. Българското училище в Браила вече не получава субсидии от Браилската градска община, както е получавало през 1868- 1871 г.5 Единственото финансово предимство е, че по дарението на х. Варвара х. Велюва училището е настанено в собствена сграда. Но, от друга страна, това дарение, което е и за построяване на българска черква в града, става причина повечето средства, които са се събирали някога от гражданите само за поддръжка на учили щето, да отиват сега изключително за строежа на черквата (ДБКД, док. 12, 19). Настъпват нови финансови затруднения.