За „загадъчната” сценичност на романа Братя Карамазови

Тези редове от един от най-хубавите Шекспирови сонети въпреки могъщата си поетичност звучат и отчайващо жестоко. И къде другаде, ако не в тях, се ражда моралната свобода на героите на Шекспир и бунтовното „всичко епозволено на Достоевски. Но това е само едната страна на защитната реакция на земния човек срещу мъчителната безкрайност на вселената, другата се крие зад думите като на сцена“. Защото сцената, театърът правят възможно творческото разиграване и разтегляне на „едничкия мига. Разбира се, възгледът за света като за сцена и театър и конкретното му изо бразяване в творчеството на Шекспир и Достоевски е колкото стар, толкова и сло жен. Но при Достоевски той е още по-труден, защото, за разлика от драматурга Шекспир, гениалният руски писател пише разкази, повести и романи. Наистина още в самото начало на творческия си път в писмо до брат си Михаил той споделя: Да се пишат драми, ех, братко. За това са нужни години труд и спокойствие, осо бено за мене.