История славянобългарска и някои аспекти на проблема за междутекстовите връзки

В съвременното литературознание проблемът за традицията в литературното творчество се разглежда като пренос-трансформация на стойности от философски, естетичес ки и етичен характер, а също така и като опит в областта на поетиката, Когато тези стойности напуснат своя конкретно-исторически контекст, т. е. когато се откъснат от своя художествен статус в границите на определена култура, след сложни трансформации и при други условия те преминават и се включват в нови художествени явления, независимо дали това се проявява като „доброволна" приемственост или като противопоставяне. В този смисъл трябва да се разбира и признанието на Гьоте пред Екерман: „Цялото изкуство се гради на приемственост. 1 И още: ... .. ако прологът на моя „Фауст" има известно сходство с пролога на „Йов", то и това е напълно нормално и аз за това заслу жавам повече похвала, отколкото укор. "2 Ако влиянието на една творба върху друга (в частност на един текст върху друг) е същностно и неотменно в границите на творче ския процес, възниква въпросът, дали тази неотменност се отнася със същата сила и за рецепцията на произведението. Или по-точно казано: познаването на трансформационните процеси в двуделното отношение ЧУЖДО СЛОВО - СВОЕ СЛОВО оказва ли (и в каква степен!) влияние върху интерпретацията на творбата преди всичко като определена семантика в синхронен и диахронен план. Ако една значителна част от литературното творчество в миналото и днес се изгражда на основата на митове, легенди, предания и техните трансформации в редица религиозно-монотеистични системи, в каква степен познаването на първообраза е ключ към семантичния „код" на творбата. Или може би това не е необходимо поради факта, че читателят интерпретатор се интере сува единствено от крайния резултат на творческия процес, т. е. от преобразените архетипни мотиви, образи, герои в границите на новия контекст и това е напълно достатъчно, за да се навлезе в сложната йерархия" на семантичните пластове в творбата.... Като се предпазвам от предпоставени решения на горните въпроси, които са от методологическо естество, аз прибягвам отново до услугата" на въпроса, но вече в конкретен вид: например защо Паисий Хилендарски в своя труд започва сказанието за историческата съдба на българите с библейската легенда (в трансформиран вид!) за старозаветния герой Ной и неговите синове?