Опит за реабилитация на Хенрик Сенкевич като художник на християнския свят

Разочарованието от една любов, болезненото разминаване между прелестната външност на любимата и истината за душата й, изтекла през позата на снобистичен аристократизъм и лъжепоетични слова както влагата от вазата в елегичното стихогворение на Сюли Прюдом, често са ставали причина за онези първи импулси в душата, които възпламеняват творческите и способности. Без съмнение спомените от сватбе ното пътешествие на Сенкевич в Италия с неговата втора жена, патрициански красива дребнаво капризна, безволна изпълнителка на всичко, което пожелае властната й И и налудничава втора майка, са го подбудили да отреагира на разлъката с едно пре красно бягство в античността с нейните бликащи от жизнерадост форми. В крайна сметка това се оказва не бягство, а съпричастие с най-парливите проблеми на съвремеността в Полша и с най-неотложните проблеми на европейското изкуство. Личният момент, нещастно разтрогнатият от тъщата брак, не се отбелязва от критиката като един от вътрешните стимули, за да избърза писателят със създаването на романа, докато в „Семейство Поланецки" единодушно откриват черти от характера на старата Воловидковичова. Изглежда на литературните изследователи тук се е изплъзнала аналогията между житейския факт и творческия импулс и не са доловили в образа на Лигия идеала за любимата, такъв, какъвто го е почувствувал уязвеният от любов ната несполука писател, нито пък са забелязали в образа на лекомислената Хризо темида и в престъпната своенравност на Попея следи от прототипите - празноглавата дъщеря и зловещата майка. Безпредметно е да се спираме на Гьотевия „Вертер",за да не увеличаваме общите места, само ще споменем идентичен на Сенкевичевия случай - Куприн след раздялата със съпругата си написва своята „Суламит“, скрива се в библейската древност и, възпявайки любовта на премъдрия цар Соломон към момичето от народа, изплаква наболялата си душа, докато словесната му четка с много багри и живот рисува идеала му за жената, естествена и жертвено любеща. c Замисълът на едно произведение може да зрее с години, но достатъчен е понякога малък повод от жизнената биография, за да възпламени душата, въпреки че генезисът на една творба винаги се свързва със социалния контекст, с броженията на епохата, нейните най-значими духовно-интелектуални борби и домогвания. А какви са те момента, когато възниква „Християнската епопея" на Сенкевич?