Драматургът и неговите критици

И приживе, и след смъртта на Петко Тодоров неговото драматургично наследство е подложено на крайни оценки. Страстите и увлеченията на различни поколения, на отделни критически индиви дуалности се разразяват както по повод отделни пиеси на писателя, така и по отношение на цялото му драматургично творчество. Критическото наследство за Петко Тодоров е неравно. В него есте ствено играят роля личните вкусове, групите, теченията, към които принадлежат отделните кри тици, естетическите позиции на всеки един от тях. Отзивите, рецензиите, статиите за драмите на П. Тодоров са израз на разнопосочната система от възгледи, в които се очертава сложното и проти воречиво отношение към една драматургия, в която настъпва смяна на драматургичната концепция и изразните средства. Днес ние отиваме оттатък елементарното признаване или отричане, изправяме се пред все посложни проблеми, свързани с това драматургично наследство. Като проследяваме критическите съображения, пренебрегвайки несериозните, подхвърлените реплики, плод на лични амбиции, на нетворчески позиции, на „частни" вкусове, нас ни интересуват онези становища, в които има нещо повече от личен вкус и пристрастия, критически съждения, които по повод Петко-Тодоровата драма засягат най-чувствителните страни от българското литературно развитие, засягат въпроса за пътищана българската драма, за възможностите й. Като се проследяват по-подробно интерпретацията оценките на различните аспекти на драматургията на П. Тодоров, като се обръща внимание на някой на пръв поглед незначителен критически акт, всъщност се набелязват и тенденции критическото мислене за развитието на българската драма. та И И B За причините, които пораждат такъв тип творчество, съвременниците дават различни обяснения- противоречиви, често пъти неясни, но тези причини с времето като че ли стават по-лесно обясними, по-ясно формулирани дори и от един и същ критик. Явно подобни въпроси изискват точни решения при по-голяма дистанция на времето. И смисълът на сегашното изследване на критическото наслед ство за драматурга П. Тодоров е и чрез него да се определи значението на този творец в театралната история.