The literature of Crime and Detection. Аn Illustrated History from Anticquity of the Present by Waltraud and Brice Cassiday

Издателите от ГДР имат вкус към еднотомни истории, речници и справочници, посветени на отделни жанрове, направления или национални литератури. Преди няколко години бе публику ван интересен том, посветен на тривиалната литература, а сега до нас достига сходна илю стрована история на литературата за престъпле ния и разследване, подготвена от Валтрауд Вьолер, преподавател по фолклор от Хумболтовия университет в Берлин, и Брус Касиди, автор и издател на криминални романи от САЩ. Трудът се появява едновременно на английски, френски и немски език. Двамата автори подобно на мнозина други търсят корените на изследвания от тях обект още в елинската древност. Но какъв всъщност е техният обект. Макар и малко тромаво, като че ли най-убедително звучи английският му ва риант - литература за престъпления и раз- следване", докато немското Kriminalliteratur и особено френското определение policier зна чително стесняват границите му. Струва ми се, че широкият термин литература за престъпле ния и разследване е най-подходящ за истори чески изследвания с по-широк хронологически обхват. Тази формулировка обаче поставя нови въпроси - необходимо ли е да се търси наличието на двата елемента (престъпление и разслед ване) едновременно в едно произведение, за да бъде отнесено то към жанра. Съществуват множество творби за престъпления, които не се разследват, както и за разследване, което не открива престъпление. (Към втория модел се стреми ранният криминален роман в социали стическите страни, у нас той бе реализиран първо от П. Вежинов в „Произшествие на тихата улица"). Напоследък съветската литература предлага малко неочакван вариант - престъпно по своята същност разследване при очевидно отсъствие на разследваното престъпление. Съще ствуват естествено и множество други възмож ности и като че ли не е трудно да се приеме, че жанрът не предполага задължително обединяване на двата елемента, че той има две основни разновидности, в които доминира изображението на престъплението или на разследването. Същевременно подобно широко тълкуване чув ствително увеличава обхвата на жанра, а от там - и различните уговорки, които се налагат при преходните явления. От своя страна юридически ясният термин престъпление в литературата има размити граници. Съществуват стопански, политически, военни и други престъпления, но не е напълно ясно дали литературните им изображения при надлежат към жанра, условно наричан крими нален. Никой не се колебае да определи като престъпления деянията, описани от маркиз дьо Сад, но те често не са привличани при разглеждането на криминалния жанр, както постъпват и Вьолер, и Касиди.