Литературен труженик (Проф. Стойко Божков на 75 години)

Има литератори, които не могат да живеят, без да вдигат шум около себе си, около своето име, които си въобразяват, че светът се върти около тях. Но има и труженици на перото, които предпочитат да останат в сянка, които по-скоро подпомагат дейността на другите, отколкото да дадат простор за изява на своите възможности, литераториорганизатори, без които е невъзможна успешната работа на цели колективи. Такъв литератор е проф. Стойко Божков, който през декември 1988 г. навърши 75 години. Проф. Божков е роден на 27 декември 1913 г. в село Свежен, Пловдивско. Сред ното си образование завършва в Пловдив и в Асеновград - в така наречената „Черве на" гимназия, славеща се със своите борчески традиции. През 1940 г. той завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Като мнозина свои колеги, и той по време на следването отделя по-голяма част от времето си не лекции, а за обществена работа и за насъщния хляб - членува в БОНС, председател на Дружеството на студентите-слависти и пр. Оттогава датират и първите му прояви на литературното поприще - сътрудничи на вестниците „Академик“ и „Култура", на списанията „Българска мисъл“, „Трезвост и култура" и др., включен е в редакционния състав на „Вестник на жената" (1942) - едно от малкото издания, които в ония труд ни години са трибуна на прогресивната мисъл, на страниците на които намират място произведения на наши прогресивни писатели, творби от съветската литература, статии e за за тях. В тази насока е и литературната дейност на Стойко Божков от онова време. Той пише рецензии за произведения на Г. Караславов, Л. Стоянов, Хр. Радевски, Мл. Исаев, М. Грубешлиева, Бленика. След 9 септември 1944 г. Божков се посвещава изцяло на литературна дейност. Известно време той работи в „Служба по печата“ на тогавашното Военно министерство, а след това в Института за български език на БАН. Дълго време той е научен секретар на Българската академия на науките, член на Градския комитет на БКП и др. Но от 1948 г. и досега неговата дейност е свързана преди всичко с Института за литература на БАН, чийто директор е бил в продължение на десет години. През този период именно до голяма степен в института се замислят и реализират едни от най-значителните науч но-изследователски прояви, които създават авторитет на института у нас и в чужбина четиритомната „История на българската литература", тритомният „Речник на българската литература", двата тома „Очерци по историята на българската литература след 9 септември 1944 г." и др. Изграждането и укрепването на научния колектив на института, обсъждането и издаването на научни трудове, на „Известия" на института, организирането на научни сесии, симпозиуми, международни конференции, чествувания и пр. - всичко това отнема изключително много време и сили, но проф. Божков го върши с желание и вещина, със съзнанието, че изпълнява своя дълг на учен и общественик, на комунист.