Йоаким Груев и литературната наука (По ръкописи от линия му архив)


  • Page range:
    150
    -
    154
    Pages: 5
    Language
    Български
    COUNT:
    0
    ACCESS: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Наред с излязлата от печат учебна литература през Възраждането особен интерес представлява, така нареченият ръкописен учебник, който в определени случаи е имал по-голяма стойност и въздействие от издадения". По ръкописни учебници са се преподавали общообразователни и специални предмети - гра матика, история, математика, геория на словесността, риторика и др. Често явление е било ученици сами да преписват някой учебник, което те вършели с особена радост. „За щастлив се броеше оня ученик - пише в спомените си Никола Еничеров, -който имаше преписан цял някой учебник. Не бе рядкост да дохождат околните учители да се молят на учениците с пари да им препишат някой учебник. .."2 По такива учебници преподават Добри Чинтулов, Найден Геров, Йоаким Груев, Петър Златев Груев, Пенчо Радов, Христо Драганов, Димитър Матевски, Кесарий Попвасилев и други възрожденски педагози. Както се вижда от посочените имена, по ръкописни учебници са преподавали и по-слабо познати днес педагози, и по-известни, утвърдени възрожденски учители, които са разполагали и с печатна помощна литература. През последните години бяха открити, проучени и издадени ръкописните учебници на Д. Чинтулов, които се смятаха за безвъзвратно изгубени. С това бе хвърлена нова светлина върху многостранната личност на изтъкнатия възрожденски книжовник и поет Чинтулов, доскоро неизвестен като автор и пре водач на учебна литература по риторика, руски и френски език, алгебра и музика, която той е използу вал пряко в преподавателската си дейност. Йоаким Груев не е сред най-изследваните възрожденски автори. Досегашните проучвания разглеж дат различни страни от неговата книжовна и педагогическа дейност преди и след Освобождението от 1878 г. В тях обаче не е обърнато достатъчно внимание върху архивното наследство на възрожденеца, което е източник на ценни сведения за литературоведските и методическите му възгледи.