Дейността на П. Р. Славейков и Димитър Благоев за развитието на учебното дело в Одрин през епохата на Възраждането

Всички нови данни, които осветляват живота и дейността на Димитър Благоев, представля ват интерес за изясняване на някои моменти от участието му в националноосвободителните борби. Тези с ведения са още по-пенни за изследователите поради факта, че през този период на учението си в Одрин основателят на марксизма в България е съвместно със своя учител П. Р. Славейков. Народният поет оказва голямо влияние както върху формирането на възгледите на Димитър Благоев, така и върху желанието му да продължи учението си в Русия. За този период от живота и дейността на Димитър Благоев са публикувани някои документи от Иван Орманджиев, но без да се изследват подробно архивите на Българската екзархия и документите в личния архив на Георги Груев, който по това време е писар в Екзархията и близък съратник на П. Р. Славейков. Това налага да се спрем по-цялостно на този период от дейността на П. Р. Славейков и Димитър Благоев, като чрез документални свидетелства дадем по-пълна картина за дейността на двамата патриоти за издигане на националното съзнание на българите в Одрин; да осветлим сложната обществено-политическа обстановка, в която е трябвало да изпълняват своята отговорна просветителска мисия. B В своите „Кратки бележки из моя живот" Димитър Благоев много точно определя, че първопричината за заминаването на П. Р. Славейков и учениците му за Одрин е българската Екзархия, която се стреми да защити националните интереси от фанариотските домогвания. Това става момент, когато е изминало съвсем малко време от извоюването на българската църковна незави симост, но продължава да се води борбата с гръцката патриаршия: „Петко Рачев Славейков, било по своя инициатива, било по покана на българската екзархия, но във всеки случай с нейната под дръжка, ни предложи един ден, който от нас желае, да отиде с него в Одрин, за да открием бъл гарска гимназия. Гимназията трябваше да се открие в българската махала в Одрин, която беше гръкоманска, за да се събуди и закрепи българщината в тоя край. И за да може при тия условия да заработи новооткриващата се гимназия, бяхме необходими ние като ученици, за да има с кого да се открие. Неколцината, между които бях и аз, се отзовахме с радост на поканата и заминах ме с дядо Славейков за Одрин. Тук ни наеха квартири и се хранехме в една определена гостилни ца, издържани от Екзархията. " Решението на Българската екзархия за укрепване на българщината в Одрин и Солун чрез изпращане на представители в българските общини, откриване на училища и други мерки е взето на заседание на 7 декември 1873 г. Установяването на духовници и просветители в тези градове се смята за стратегическа стъпка от присъствуващите на заседанието Антим 1, Доротей Скопски, Евстатий Пелагонийски и Натанаил Охридски. Само няколко месеца след това за Одрин ще за минат със същата мисия П. Р. Славейков, Димитър Благоев и другите ученици от българското училище във Фенер. Ето и текста на решението от „Свещений кондик на синодалните деяния на Българската екзархия": „На това заседание, като се разсъди пак връх испровождението на Н. Боголюбие Нила Смоленский, епископ при тукашната българска църква. реши ся да ся изпроводят в Одрин и Солун, за да ся вземат тий и двата централни пунктове в Тракия и Македония на смесените епархии, именно Нег. Боголюбие Нил Смоленский в Солун, понеже е приятел с Негово превъзходителство Митхад паша, валията, а Негово преподобие Д. Скопски в Одрин. “ По такъв начин отец Д. Скопски подготвя условията за отварянето на българското училище. Когато П. Р. Славейков и Д. Благоев пристигат в Одрин, неговото място вече заема по решение на Екзархията иконом поп Панчо от Чирпан.