Софроний Врачански и диалогът му със света (Наблюдения върху Философски мудрости и Гражданское позорище)

Въпреки многото все още нерешени въпроси около „Житие и страдания грешнаго Софрония“ тази творба несъмнено е връх в развитието на българското повествователно изкуство. Осмислянето ѝ е затруднено от ранния период, в който възниква, от различията в мненията по въпроса за връзките ѝ с традицията. В рамките на българската книжнина от нов тип, а също и на литературите, с които тя е в близки връзки, като че ли липсват оригинални произведения, с които Житието на Софроний да е пряко свързано — паралелите с автобиографията на П. Павлович, а и на сръбския просветител Д. Обрадович или на руски религиозни дейци като протопоп Авакум или патриарх Никон са оспорвани и често имат по-скоро типологически характер. Различни и противоречиви мнения са изказвани и около подобието с житийния жанр или просвещенския роман, въпреки че по същество различните аналогии, които нарастват със заплашителна скорост, като цяло говорят именно за някакъв инвариант, за жанрови особености, за общи места и прояви на литературния етикет. Това са все проблеми, които несъмнено ще интересуват и вбъдеще литературната история, много вероятно е да се появяват и нови гледни точки, които да помогнат за осмислянето на Житието. Недокрай осветлени са и някои „по-традиционни“ проблеми, които имат пряка връзка с темата за повествователя Софроний — на първо място, многостранното анализиране на по-ранните му творби сами за себе си, във взаимовръзка и като елемент от едно по-цялостно развитие, в което овладяването на повествователното изкуство е същностна част. Темата за Софрониевия диалог със света е не само значима, но и твърде многостранна и обемна. Тя винаги е привличала изследователите, в последно време ѝ бе посветена и специална статия. Тъй като другаде съм се насочвал към нея, а и нямам амбиции да я изчерпя, тук вниманието ще бъде съсредоточено върху два свързани един с друг Софрониеви труда — „Философския мудрости“ от Втори видински сборник (1802) и „Гражданское позорище“ (1809), — видяни от рецептивна гледна точка и с оглед на развитието на повествователното изкуство.